От книгата : Медицина и хирургия за влечуги. Дъглас Р. Мейдър, (Reptile Medicine and Surgery. Douglas R. Mader, MS, DVM, DABVP Diplomate, American Board of Veterinary Practitioners (CA) Fellow, Royal Society of Medicine Marathon Veterinary Hospital Marathon, Flori.da SAUNDERS. With 72 Contributing Authors)
Раздел III, Aнатомия, физиология и поведение. Глава 9.
Стресът и неговият пагубен ефект върху здравето на животните е широко известен на цялата изучаваща и отлгеждаща влечуги общност. Понятието „стрес“ обикновено се използва в широк смисъл и, поради това, често липсва точна дефиниция. Въпреки че почти всеки може да определи какво е стресова ситуация, малцина имат представа за физиологичната реакцията на организма при стрес.
КАКВО Е СТРЕСЪТ?
Дразнител, който предизвиква стресова реакция се нарича стресор. Най-общо, стресовите фактори могат да бъдат разделени на две категории.
Физиологични стресови фактори са тези дразнители, които затрудняват способността на животното да поддържа хомеостаза (вътрешно равновесие) и включват, но не са ограничени до – екстремни температури, недостиг на храна или вода, липсата на кислород и т. н. Очевидно е, че всяко от тези състояния може да наруши нормалните функции на тялото и да застраши оцеляването.
И обратното, психологически стресови фактори са тези дразнители, които не представляват пряка заплаха за тялото, а по-скоро могат да бъдат причина за предстоящ физиологичен проблем. Социално господство, нова среда, раждане и неконтролируеми ситуации, могат да предизвикат стресова реакция без действителната физиологична причина.
КАК СЕ РЕГУЛИРА РЕАКЦИЯТА НА ОРГАНИЗМА ПРИ СТРЕС ?
Стресовата реакция се управлява от безброй нервни и хормонални изменения. Когато един дразнител се възприема като стресов, той предизвиква невроендокринна реакция (невротрансмитери, освобождавани от нервните клетки) в мозъка, която се състои от остра и хронична фаза. Острата фаза се регулира от симпатиковата нервна система и има пряко действие върху повечето телесни тъкани. Нейният сигнал към цялото тяло се усилва, като се стимулира надбъбречната медула бързо да освободи адреналин. В допълнение, към активирането на симпатиковата нервна система, стресът предизвиква бавно започващ, но продължителен процес по оста: хипоталамус – хипофиза – надбъбречна жлеза. Адренокортикотропният хормон се пренася от кръвообращението, като неговото основно действие е стимулиране на надбъбречната жлеза да произвежда и освобождава глюкокортикоиди. Преобладаващият глюкокортикоид при влечугите е кортикостерон. Глюкокортикоидите засилват своя ефект като променят кръвните нива на половите стероидни и други хормони. В комбинация, прякото и непряко въздействие на симпатиковата нервна система, епинефрина и кортикостерона, бързо предизвикват значителни промени във физиологичното състояние, които могат да бъдат дълготрайни.
ЕФЕКТИТЕ ОТ СТРЕСА ВЪРХУ РАЗЛИЧНИТЕ СИСТЕМИ НА ТЯЛОТО
Реакцията при стрес кара организма да мобилизира телесните си резерви (например липолизата, глюконеогенезата) и води до промени в сърдечно-съдовата система. В допълнение, реакцията на организма при стрес е мощен инхибитор (вещество, което потиска или спира различни процеси в организма) на някои други системи. По-конкретно, по време на стрес, често драстично биват потиснати растежът и размножаването. Тези процеси са от решаващо значение за оцеляването и доброто здравословно състояние в дългосрочен план, и не толкова съществени за всекидневното оцеляване.
Ефектът на реакцията на организма при стрес върху имунната система е комплексен – но типично е, че се потискат защитните механизми и производството на антитела.
СТРЕСЪТ В ПЛЕН
Влечугите живеят в обширен спектър от местообитания по целия свят. Въпреки че условията на околната среда се различават значително, всеки вид развива поведенчески и физиологични механизми, които дават възможност на всеки индивид да използва околната среда за задоволяване на своите краткосрочни и дългосрочни нужди. Даден ареал може да изглежда за нас суров или необитаем, но влечугите там да са се развили до степен, в която условията за тях да са не просто поносими, но дори оптимални за техните физиологични характеристики. Отлгеждането в плен нарушава баланса между околната среда и физиологията. Неподходящите условия на отглеждане могат да лишат животното от възможността да задоволява своите физиологични нужди. Твърде ниски или твърде високи температури, прекалено висока или прекалено ниска влажност, или недостатъчен калориен прием. Всяко от тези и други условия може да доведе до физиологичен стрес на отглежданите в плен влечуги. Ако останат непроменени, тези условия могат да доведат до хроничен стрес и отпадане. Дори когато при отглеждането са осигурени подходящи условия, няма гаранция, че животното може да вирее в плен. Необходимо е не само да се осигурят необходимите физиологични условия, но и да се предоставят по начин, подходящ за съответното животно. Една лампа с нажежаема жичка като единствен източник на топлина за нощно животно, вода в купичка за вид, който в естествената си среда усвоява водата само от близане на роса, или хранене с неподходящи хранителни продукти, са пример за предвиждане на физиологичните нужди на животното по неподходящ начин, което може да доведе до физиологичен стрес.
Дори когато животните сe отглеждат при условия, които обезпечават физиологичните им нужди, животът в плен може да бъде доста стресиращ. Дори добре проектираните и обширни терариуми трудно могат да дублират сложността и размера на естествения дом и среда на животното. Отглеждането в плен определено ограничава и нормалната активност на животното. Инстинктите за бягство, търсене на храна и чифтосване се променят. Следователно, отглеждането в плен, само по себе си е стресова ситуация. Този ефект обаче може да бъде елиминиран, тъй като животните привикват към пленничеството.
Друг потенциален стрес, неизбежен при отглеждане в плен, е държането и пренасянето на животното. Това води до увеличаване отделянето на кортикостерон и катехоламини, призвеждани от надбъбречната жлеза като реакция на стреса. В природата хващането и задържането се свързва с нападение на хищник, така че фактът, че са стресор за влечугите, не е изненадващ. Но както с пленничеството, влечугите вероятно могат да свикнат и с общуването. Много дългогодишно отглеждани влечуги не показват реакция на стрес при хващане и вземане на ръце.
Психологическият стрес може също да се предизвика от неподходяща социална среда. Много видове влечуги са единаци, но в плен, те често се отглеждат в група. Често срещана грешка на начинаещите любители на влечуги е неправилно приписване на човешко поведение на влечугите и опитите да бъдат спасени от самотата чрез съжителство с друго животно. Дори видове, определени като социални, обикновено са разделени от териториални граници, а такава социална договореност рядко може да бъде установена в ограничено пространство.
КАКВА Е ВАЖНОСТТА НА СТРЕСА ЗА МЕДИЦИНАТА?
Тъй като реакцията при стрес води до широк кръг от драстични физиологични промени, ветеринарните лекари трябва да разбират и отчитат ролята на стреса за състоянието на пациента. При оценката на даден случай, стресът не трябва да бъде цялостно набеждаван като причина за заболяването. Мерките трябва да включват както незабавното лечение на болестта, така и намаляване или премахване на всякакви стресови фактори в домашната среда на животното. Без вземането предвид и на двата фактора, трайно подобрение в състоянието на животното е малко вероятно.
Физиологични промени, причинени от стрес отговор (например енергийна мобилизация, изменение на имунния отговор), могат да бъдат катастрофални за едно вече заболяло животно. Именно поради това, намаляването на стреса, свързан с пътуването до ветеринарния лекар, е от решаващо значение. Животните се транспортират до и от ветеринарния лекар, по начини, които минимизират стреса. Обикновено влечугите пътуват най-добре в плътно затворен тъмен корпус, а не в открита клетка, където могат да виждат гъмжащият от звуци и движение свят. Тъмното ограничено пространство (напр. малка непрозрачна кутия с кърпа безразборно нагъната в нея), имитира убежище, където повечето влечуги се крият при опасност. По този начин е по-вероятно животното да приеме променената среда, като се чувства сигурно скрито от опасност.