ОТГЛЕЖДАНЕ НА НЯКОЛКО ИГУАНИ ЗАЕДНО
ОТ “THE IGUANA DEN”
Ако възнамерявате да отглеждате повече от една игуана, има някои важни фактори, които трябва да имате предвид. Зелените игуани са много териториални. Те НЕ обичат да делят своята територия с други игуани. Игуаните нито имат нужда, нито искат „другарче“, а отглеждането на две игуани в един терариум/клетка е рецепта за бедствие.
В дивата природа игуаните може да се събират заедно на местата за припичане и хранене. Но ако една игуана се дразни от споделянето на своята територия с друга и стане агресивна, подчинената игуана разполага буквално с хиляди декари, за да избяга. В плен повечето клетки са твърде малки дори за една игуана и на практика подчинената се оказва хваната в капан с териториалната игуана.
Друг проблем е, че надмощието може да бъде много коварно. Промени в позата и дори един поглед могат да бъдат използвани за налагане на господство. Тези едва доловими признаци могат да бъдат достатъчни, за да се държи подчинената игуана далеч от добрите места за припичане и от храната. Дори и да ядат и да се припичат, стресът от съжителството с друга игуана може да бъде много голям. Влечугите могат да умрат от стрес!
Както господството може да започне едва доловимо, така то може бързо да ескалира до насилие. За съжаление, много игуани настанени с други, в крайна сметка стигат до ветеринарния кабинет за шевове, след атака от доминиращата игуана. Често доминиращата също има нужда от медицински грижи. И това е само ако имате достатъчно късмет и двете да оживеят. Игуанските зъби са опасно оръжие и могат да нанесат големи щети.
Дори ако игуани са съжителствали мирно за известно време, няма гаранция, че това ще продължи завинаги.
Случвало се е игуани да живеят заедно в продължение на години, а след това изведнъж да се обърнат една срещу друга, без видима причина. По време на размножителния сезон е особено опасно да има игуани близо една до друга. Понякога дори попаднето в полезрението една на друга е достатъчно, за да накара някои игуани да обезумеят. Полът обикновено не е фактор – това няма значение, ако смятате да отглеждате 2 женски, или женско и мъжко заедно – те не обичат да делят!
Ако все пак решите да отглеждате повече от една игуана, ще трябва да се изработят две подходящи по размер помещения за тях, с топлина и UVB светлина във всяко едно. Също така да бъдете подготвени за двойни сметки за храна, сметки за доставки, както и разходи за ветеринар.
Ако имате желание и възможности да осигурите за повече от една игуана подходящо жилище и да се грижите за всяка от тях – действайте! Всяка игуана има своя собствена индивидуалност и може щедро да възнагрди грижите ви за нея. Просто се уверете, че сте подготвени за нуждите на всяка от тях.
Няколко игуани
Написано от Veronica & използванo с разрешение
Има много въпроси за отглеждането на повече игуани. Някои хора са закупили две мислейки, че те се нуждаят от компания. Това е далеч от истината. Размножителния период изглежда е единственият, през който те имат нужда една от друга, след като пораснат … и дори тогава някои игуани свършват с наранявания… и дори смърт.
Някои игуани могат да живеят заедно … те са много малко. За гарантиране здравето и благополучието на две игуани, се изискват две помещения/жилища … по едно за всяка. Всяка има нужда от светлина (UVB и топлина), двойно храна, двукратно увеличаване на медицинските разходи и др., игуаните не са евтини. Първоначалните разходи са по-голямата част … освен ако не се случи нещо и нямате нужда от спешна ветеринарна помощ за болна игуана … или две … тогава е повече.
По-често се случва едната игуана да се превърне в „алфа“. Това създава невероятен стрес за „бета“ игуаната. Тя няма къде да избяга от доминиращата и не може да се възползва от благата, които другата е завладяла. Бета игуаната ще се стресира, разболее и, в крайна сметка, може да умре от своите заболявания. Това не включва физическите щети, които алфата може да ѝ нанесе.
Бебетата сe държат в пренаселени аквариуми. Много от продаваните игуани често са много болни, отчасти в резултат на тези условия …, а понякога изцяло в резултат на това. Игуаните се чувстват добре заедно като малки бебета, заради безопасността, която осигурява по-големият им брой от дивите инстинкти и играта на хищник/плячка…, в която те са плячката. А многото очи създават по-безопасни групи, но не след дълго те започват да играят играта на оцеляване – само силните оцеляват.
Надявам се това да изяснява нещата малко за тези, които се чудят „Защо са ми необходими две клетки от самото начало, след като игуаните ми идват от една и съща?“ Игуаните не се грижат за семейните връзки, братя и сестри, родители … тях ги е грижа за това, което ще ги опази живи … и ако това означава да запазиш хубавото за себе си … така да бъде … другият ще умре и тя печели „играта“. Такъв е животът с диви животни. A игуаните са преди всичко и най-вече точно това.
Няколко игуани в една клетка
Написано от Джим Гудрич, използвано с разрешение
Аз съм обучаващ в отглеждането на игуани над 4 години. Повечето от грешките, които съветвам хората да избягват или коригират, сам съм допускал в миналото. Сред тях е отглеждането на две игуани заедно.
В продължение на две години отглеждах любимия ми Лойош и Роча (вероятно най-любимата ми на света игуана, но не казвайте на другите) заедно. Те бяха заедно от август 1997 г. до ноември 1999 г. Като че ли се разбираха добре. Всяка от тях имаше свое собствено място за припичане и отделна купичка за хранене. Никога не бях забелязвал никакви признаци на агресия. В действителност те понякога даже се хранеха заедно.
След това, през октомври 1999 г. Лойош започна да има проблеми. Все още е неясно какво точно се случи с нея, но вярвам (въз основа на наблюдения, изследвания на кръвта, резултатите при аутопсията, и изследования постфактум), че бяха няколко неща едновременно. Лойош, в младите си години, беше хранена с купена от магазина суха храна за игуани с много високо съдържание на протеини (в допълнение към зеленчуците, въпреки че това е много неподходяща диета). И в този момент, когато беше на около 5 години, бъбреците ѝ започнаха да отказват.
По мое мнение, в миналото Лойош беше развивала и резорбирала яйца. За двете години, в които бе живяла с Роча, не изглеждаше да се е разгонвала изобщо. Но тази година го направи. Ще добавя, че Роча е, отново по моя преценка (на базата на наблюдения и четене на някои полеви изследвания на игуани в дивата природа), бета-мъжки (или омега-мъжки). Така да се каже, той е по-скоро покорен мъжкар, който не е много вероятно да се размножава или да притежава територия в дивата природа. Но след като Лойош се разгони, Роча очевидно се е отзовал на феромоните и е опитал или е успял да я оплоди, тя имаше типични белези от ухапвания по раменете, почти идентични с тези на снимката в книгата, в която търсих.
Веднага щом разбрах какво се случва (съешаването, бъбречната недостатъчност не се прояви, докато не стана твърде късно), ги разделих. Един добър приятел ме спаси и взе временно Роча. Лойош почина, очевидно от бъбречна недостатъчност, на 24-ти декември 1999 г. Нито ветеринарят, нито аз бяхме разбрали, че е толкова болна (за да я лекуваме). Може би, ако проблемът беше само един, бихме имали по-голям шанс да разберем, но те просто бяха твърде много.
Отглеждането на повече от една игуана в едно помещение е опасно и проблеми задължително възникват. Трудно и дори невъзможно е да се проследи нормалното поведение и консумацията на храна при тези обстоятелства. Впоследствие четох за ситуации, в които те дори не се опитват да се размножават, а просто се бият и сериозно се нараняват и дори се избиват една друга. Дължим на нашите игуани да им осигурим възможно най-добрите условия на живот, а това означава отделна клетка за всяка игуана.