Цветът на ириса на игуаната варира от златисто или оранжево-жълто до кафяво или сиво. Долният клепач изглежда така, сякаш е минат със спирала за мигли или черен молив. В дивата природа игуаните винаги се припичат на слънце и черната линия помага за намаляване на притока на слънчева светлина, нещо подобно на „бойната окраска“ на играчите на американски футбол.

Окото на игуаната е малко по-различно от това на човека, затова учените смятат, че игуаните не виждат света точно като нас. Хората имат колбички или конусчета – нервни зрителни клетки, които разпознават цветове и пръчковидни нервни зрителни клетки, които се характеризират с висока чувствителност към светлината, но не разпознават цветовете. Благодарение на смесването на двата вида зрителни клетки, ние виждаме различни цветове и можем да виждаме в приглушена светлина. Но ако нашите ретини бяха само от колбичковидни зрителни клетки, то ние през деня, на ярка светлина, щяхме да виждаме цветовете много по-добре.

В ретината на окото на игуаните има много колбичковидни и двойно-колбичковидни зрителни клетки. И едните и другите са нужни, за да се подобри „цветоусещането“ и „контраста“. По тази причина, учените смятат, че у игуаните цветното зрение е много по-добро от това при хората.

Но цената за един прекрасен ден пълен с цветно зрение игуаните плащат с това, че не виждат добре през нощта или при слаба светлина. В ретината на човешкото око има доста пръчковидни зрителни клетки, нещо, което ни помага да можем да виждаме дори и през нощта, но нашето нощно зрение не може да се сравнява с това на животните собственици на голям брой пръчковидни клетки, като котките например. Но поне виждаме през нощта много по-добре от игуаната.

За да проверите как игуаната вижда в приглушена светлина, просто я преместете от осветено на засенчено място. Най-вероятно тя ще се опита да избяга. Игуаната не обича резки промени в осветлението, тъй като това буквално я ослепява.

Интересното е обаче, че очите на игуаните, за разлика от нашите, могат да виждат ултравиолетовия цвят. Джон Филипс от Центъра за размножаване на застрашени видове в Сан Диего твърди: „Те могат да видят всичко, което виждате вие, а даже и ултравиолетовата светлина.“

Очите на игуаната са разположени от двете страни на главата. Ето защо, само малка част от зрителното си поле те виждат в стереоскопично (бинокулярно) изображение – това е участък, който те могат да видят с двете си очи едновременно. При игуаните е добро периферното зрение, но за да виждат по-добре обекта на своя интерес, те обръщат главата си, за да насочват едно си око към него. Игуаните нямат много добро чувство за разстояние (чувството за разстояние е възможно само с бинокулярно зрение, като при хората), защото те виждат най-вече или с едното или с другото око. Някои хора вярват, че това е причината игуаните да са такива безстрашни скачачи – те не могат да преценят от колко високо ще паднат, ако пропуснат.

Монокулярното зрение на игуаните прави техните движения на очите и главата като при птиците. Те наклоняват глава, за да разгледат нещо по-добре. Например, когато ѝ предложите нещо за ядене игуаната започва да яде странично, за да вижда какво яде. Ако искате да покажете нещо на игуана и го покажете отстрани, а не откъм носа.

Наблюдавайте как игуаната движи главата си, оглеждайки окръжаващата я среда, така ще можете да разберете по-добре какво „мисли“.

Перевод от – „Green Iguana“ by James W. Hatfiled III