Д-р. Д. Б. Василиев

За собственика на зелена игуана е важно да се грижи правилно за своя гущер и да гледа внимателно за всякакви промени в поведението и общото състояние на животното. Лечението на болнo животнo е работа на лекарите и аз съм напълно против „самолечението”. Но собственикът трябва да се научи да разпознава проблемите навреме и да е в състояние да си създаде приблизителна представа за какво заболяване става въпрос.

Опорно – двигателен апарат

Куцане

Най-честата причина за куцането е хроничната липса на калций и витамин D. При това е възможно да се установи и подуване или изкривяване на крайниците и долната челюст (за втория е по-характерно омекотяване). Други причини – зарастване на травматични или спонтани фрактури, както и последствия от ухапвания, подуване, целулит или абсцес, също водят до куцане, нарушение на подвижността в ставите с тяхното увеличение, или просто на намалената им функция. Това се дължи на септичен артрит, възрастов остеоартрит и околоставни фибрози след травма или продължително обездвижване. При игуаните са известни и двете форми на ставна подагра, както и на лъжлива подагра (метастатична минерализация). Подаграта се среща по-рядко при игуаните, отколкото при костенурките и обикновено съпътства гломерулонефрита. С нарушения в походката и с провлачване на задните крайници е свързан и осифициращия спондилит (възпаление на прешлени), в областта на гръднопоясния или опашния дял на гръбначния стълб. Най-често тя е свързана с остаряване или хроничен остеомиелит. В този случай, в гърба или основата на опашката, гущерите стават твърди и неподвижни.

Парализа и пареза

Парализата на задните крайници е най-често в резултат от компресия на гръбначния стълб, на нивото на последния лумбален прешлен, при хронични рахит. В зависимост от тежестта на пораженията, може да се наблюдава и пълна парализа на крайниците. В този случай, симптомите се появяват внезапно, като преди това не е задължително гущерът да е имал травма. След това, ако животното е с нарушена дефекация и уриниране, прогнозата е неблагоприятна. За мен, тези случаи са от особен интерес – мисля, че своевременното лечение може да бъде успешно. Тези симптоми трябва да се разграничават от мускулна слабост, спазми и потрепвания – фасцикулации. В по-редки случаи, парализа се развива поради нараняване на гръбначния стълб или абсцеси и тумори в тази област.

Деформация на гръбнака

Ако деформациите се проявяват в ранна възраст, те могат да бъдат генетично обусловени или свързани с нарушаването на режима на инкубация – тези деформации са по-чести при игуани развъдени в плен. В други случаи, това се дължи на: (по реда на честотата на възникване), метаболитни нарушения, изгаряния, травма, инфекция или тумор. Най-честата причина – патология на аксиалните мускули е в следствие на тежък недостиг на калций или изгаряния от нагряващите крушки.

Кожа

Отворени рани по кожата.

Ожулвания на стъпалата и на върха на муцуната обикновено е причинено от протриване в настилката или вентилационните отвори в терариума. Дефекти по тила, задната част на крайниците, ставите, задницата и опашката са последствие от ухапвания, ако игуаните се гледат групово или са получени при транспортиране. Изгарянията са често на гърба и раменете – при горно отопление, или на долната част на корема – при долно отопление, в ранните етапи те приличат булозен дерматит. Пустулозен дерматит обикновено е с бактериална, а не с гъбична етиология.

Отоци и тумори

Плътни отоци, леко подвижни, с гладка повърхност, обикновено се дължат на капсулирани гнойни абсцеси, съдържащи кондензирана гной. Абсцесите най-често се разполагат под скулите и брадичката, и рядко в телесната кухина. Гангренозни абсцеси понякога се образуват в дълбоки прободни рани. Образуването на твърда капсула обикновено се предхожда от локално възпаление на подкожната тъкан (целулит). Булозните възпаления могат да бъдат с бактериална етиология или причинени от изгаряне. Мастните кисти са често срещани на опашката при възрастни игуани и се развиват като крайният резултат е „сух“ абсцес. Абсцеси в главата обикновено са силно васкуларизирани, в никакъв случай не се опитвайте да ги отваряте без помощта на лекар. Туморите са доста често в областта на долната челюст. При това, външната картина може да бъде напълно идентична със случаите на фиброзна остеодистрофия (пациенти с хроничен рахит, когато има други симптоми на това заболяване), фиброзна дисплазия (в този случай няма други симптоми), фибром или фиброзаркома (последните се различават само хистологично). Подкожните червеи (хелминти) са често явление при хамелеоните, но при игуаните те практически не се срещат.

Нарушения на цвета и пигментация.

Оцветяването на възрастен екземпляр се проявява при мъжките на възраст между една и половина до две години. Появяват се сини отенъци на главата, охра или жълти люспи на гърба и отстрани, особено характерни за гущери от Централна Америка и северната част на Южна Америка. Тази окраска може да се променя през различните сезони. Ако окраската на гущера е постоянно оранжева и в същото време е налице обща отпадналост, мастни размазващи се изпражнения – тази характеристика е симптом на хепатит или хепатоза.

С развитието на системно заболяване, което води до отравяне на кръвта, гущерът променя цвета си и става много светъл (често това е свързано с бъбречно заболяване) или обратното – тъмен. Тъмни са гущерите и при лошо осветление, както и при стрес и ниски температури; светли – ако е продължително линеенето. Тъмни петна, корички или отделни участъци от тъмна пигментация може да се дължат на паразити кърлежи Hirstiel / а trombidiiformis (червен цвят), или, също така, такива явления могат да бъдат причинени от почвени сапрофитни гъби Geotrichum Sp. Те се срещат в скоро внесени игуани.

Белези

Това е свежа съединителна тъкан, розовобежова, гладка, без люспи. Във фазите на смяна на кожата белезите не се променят, но веднага след линеене засегнатият участък  драстично намалява. След пълна епителизация, по краищата на раната започват да се формират нови люспи. Обикновено те са по-малки и по-тъмни от нормалните и са подредени на случаен принцип.

Струпеи и лющене

Напластяванията (кафеникава дебела кора) са фазата на зарастване на рани и възпаления. Лющенето може да бъде свързано и с нормална или нарушена смяна на кожата. Изтощението и дехидратацията предизвикват забавяне на линеенето, особено при пръстите, на върха на опашката и гръбначния гребен, който е изпълнен със суха некроза. Деликатни черни корички на корема и долната страна на опашката причинява гъбичката Geotrichum candidum,  при животни, отглеждани групово във влажни и малки терариуми.

Устата

Малки кръвоизливи

Малките кръвоизливи (петехии), при гущерите са редки и обикновено са предшествани от нараняване. Процесът на възпаление на венците може да сигнализира за ранен етап на стоматит. Нарушения в кръвосъсирването също предизвикат петехии. Това се случва при сепсис, БИК (дисеминирана интраваскуларна коагулация, консумативна коагулопатия, тромбохимораргичен синдром (след сериозни операции) или в случаи на отравяне с антикоагуланти (варфарин, зоокумарин), но това се случва рядко.

Язви

Язвите може да се появят в случай на стоматит, въпреки че той се среща рядко като самостоятелно заболяване при игуаните. Подобно на костенурките, и при игуаните стоматитът обикновено съпътства пневмония или системна инфекция. Обикновено върха на езика на всички игуани е ярко червен. Стоматитът лесно може да бъде объркан с гингивит, обикновено при гущери с подута или изкривена челюст. Това заболяване води до обръщане на вътрешната повърхност на устните и появата на червеникаво-кафява вискозна течност. Почти невъзможно е то да се излекува, но е „съвместимо с живота”, както казват лекарите. Тумори в устната кухина (обикновено лимфом или лимфосарком), изглеждат като разранени силно кървящи тумори, понякога неравномерно и с вторично нагнояване.

Ексудат

(възпалите­лен излив – излязлата при възпаление от стените на малките съдове течност. Ексудатът е богат на белтъци, може да съдържа левкоцити, еритроцити, микроорганизми. Бива : серозен, фибринозен, гноен, хеморагичен.) б. пр.

Ексудат в устната кухина може да се получи от стоматит или да постъпва от трахеята, (вътрешните ноздри) и хранопровода. Лигав или мътен ексудат е обичаен за пневмонията. Ако се разгледа под микроскоп ще се виждат белите кръвни клетки и респираторния епител с ресничките. По-рядко слуз може да се появи от стомаха след употреба на храна, понякога с повръщане или гастрит (тук ще помогне рентгенова снимка). Глосит (възпаление на корена или тялото на езика), разпространено сред варани и хамелеони, при игуаните е изключително рядко. Птиализъм (прекомерно производство на слюнка) – може да бъде симптом на пневмония или тежка инфекция, или паразитно заболяване, не е задължително да е свързано с белите дробове. По-често, обаче, това е повръщане на вода, смесена със слуз от стомаха, това се случва, когато гущерът се взима на ръце, веднага след като е пил вода.

Заболявания на зъбите

Зъбите на игуаната, както и на повечето други гущери, са плевродонтни, т. е., те са прикрепени към вътрешната повърхност на челюстната кост и са без зъбни алвеоли. Те се подменят през целия живот. Акродонтните зъби, каквито са на агамите и хамелеоните, се сменят само при млади животни, и след това остават постоянни. При тези гущери (но не и при игуаната), можем да се сблъскаме със заболяванията на зъбите и венците.

Респираторни нарушения

Недостиг на въздух/задъхване.

Недостигът на въздух е симптом за нарушение на проходимостта на горните или долните дихателни пътища или притискане на белите дробове. Причините за това са разнообразни. Външните ноздри могат да се запушат от остатъци от несменена кожа, засъхнали секрети от носната солиева жлеза или секрет от възпалителен ринит, или от пневмония. В тези случаи гущерът диша с леко отворена устата. Обикновено така той диша и когато е прегрял. За да се потвърди диагнозата пневмония, лекарят трябва да направи изследване на секрета и рентгенова снимка в латерална / странична проекция. Вирусни и паразитни пневмонии не са характерни за игуаните, гъбична – много рядко. Млади игуани, поставени в топла вода, могат да се задушат и да се удавят. Такива ситуации, както и изкуственото хранене или неумелото даване на лекарство, са причина за аспирационна пневмония – (Тер­ми­нът ас­пира­ция означава по­па­да­не при вдиш­ва­не на во­да, кръв, хра­ни­тел­ни ос­та­тъ­ци в диха­тел­ни­те пъ­ти­ща, ко­е­то во­ди до разви­тие на ин­фек­ци­о­зен про­цес. (Б. пр). Недостиг на въздух често се забелязва при подуване на стомаха или червата, терминални състояния (белодробен оток, камерни фибрилации, агония).

Кихане

Това е нормално явление за всички гущери, притежаващи носни солиеви жлези. Кихането позволява на игуаните да отстраняват излишните хлориди на калия и натрия, без да прибягват до излишна загуба на вода. Механизмът на отделяне на секрети от тези жлези наистина напомня на кихане. В същото време, около ноздрите и върху стъклото на терариума, може да се види изсъхнал фин бял прах. По-честото кихане на гущера, показва наличието на повече сол в храната му. Работата на жлезите не е свързана с регулирането на даваното количество калций.

Очи

Временното подуване на клепачите, изчезва спонтанно след 30 – 60 минути, понякога се развива след груби опити да се задържи гущера в областта на шията, особено ако животното, отчаяно се е съпротивлявало. Тук се намират големи венозни синуси, очевидно допринасящи за нормалното линеене на веждите, тъй като кожата на главата на другите места е плътно свързана с черепа. На тези места често са локализирани абсцеси. Блефароспазъм – когато едното или двете очи са винаги затворени – може да бъде следствие от изгаряне от ултравиолетова лампа, блокиране на слъзните жлези, наличие на чужди тела или роговична язва.

Неврологични нарушения

Гърчове, потрепвания, атаксия, тортиколис, треперене на главата, кома. Това са симптоми на увреждания на централната нервна система. Състоянието на атаксия, т. е., на невъзможност да се координират мускулите по време на произволно движение, може да напредва едновременно с увеличаване на мускулната слабост, гърчове, конвулсии, кома и накрая смърт. Най-честата причина за това е състоянието на остра хипокалцемия поради хронична липса на калций и витамин D, по-рядко е в резултат на бъбречно заболяване. В първия случай е по-характернен треморът на пръстите, във втория случай – потрепвания (неволеви) на мускулите на крайник и подкожните коремни мускули. Тетания на вратните мускули причинява накланяне на главата (спастична крива шия, или тортиколис). При хранене на игуаните най-вече със замразени зеленчукови смеси, може да се развие полихиповитаминоза. Симптомите на това заболяване включват като начало слабост и атаксия, след това, с напредване на болестта – припадъци и тортиколис, в последния етап от развитието и конвулсии, кома, и смърт. Подобни симптоми може да предизвика и стеатит (хиповитаминоза E). Генерализирана мускулна слабост и летаргия са често срещани при тежки паразитни инфекции или „остър корем“: фекално запушване, колит, възпаление на сляпото черво и свързаната с него чревна непроходимост/спастичен илеус. В този случай, груба коремна палпация може да причини гърчове и кома. Обикновено коремната стена е подута и няма изхождане в продължение на седем или повече дни. При подагра и бъбречно заболяване може да се появи повръщане, летаргия и потрепвания. При метастатична минерализация – внезапни конвулсии, които отзвучават спонтанно. Гърчовете са нещо обичайно при отравяне с инсектициди, метронидазол (маркирани с атаксия), антибиотици, аминогликозиди, бои и отровни растения (като лютиче или азалия). Фрай (Фрай, 1991) описва алкохолна интоксикация на игуани хранени с ферментирали презрели плодове.

Летаргия

Намаляване на активността на игуаната възниква винаги при ниски температури, при липса на UV светлина или място за укритие, съпътства социален стрес, линеенето и бременността. Игуаните не спят зимен сън, дори при много кратка продължителност на деня. Истинската летаргия е много опасен симптом за сериозни заболявания: хронична остеомалация, дехидратация, изтощение, метастатичена минерализация, хронична бъбречна недостатъчност, дистокия, сепсис, остра чревна непроходимост.

Промяна на поведението

Агресията при игуаните може да е форма на самозащита или непровокирана атака. Защитата е характерна за всяка игуана до едногодишна възраст и при възрастни гущери в период на адаптация, преместване в нов терариум, след дълга раздяла със собственика или при появявата на чужди хора. Това са елементи на териториалното поведение с типични демонстративни пози. Сексуалното поведение при мъжките също се проявява като агресия, то обикновено е свързано с размножителния период или с периода на съзряване на младите самци. Това поведение често се дължи на случайни промени в температурата, ултравиолетовите лъчи, съжителството с други игуани, а и на менструалния цикъл на стопанката, тъй като мъжките игуани са в състояние да реагират на човешки феромони. Едри мъжки екземпляри може да проявяват внезапна агресия при болести, които причиняват силна болка: мезентериални и бъбречни колики, възпаление на бедрените пори, парафимоза и т. н. При бременните женски, последния триместър, като норма се проявява като заболяване: животното става апатично, в почти вцепенено състояние, отказва да се храни, потъмнява, задната третина на тялото се издува по стените.

Стомашно-чревнен тракт

Анорексия

Загуба на апетит или пълен отказ от храна е нормално явление при женската игуана, веднага след овулацията или през последния триместър на бременността. Мъжките могат да не се хранят по време на активното ухажване. Наскоро внесените гущери могат да не се хранят в периода на адаптация (от 2 до 6 седмици). Във всички случаи, в които се развива анорексия при гущер, който преди това се е хранил нормално, се налага да се консултирате с лекар. Това може да е свидетелство за нарушение на условията на отглеждане и хранене, стрес, социален стрес или за болест, и то практически за всички болести.

Изтощение

Външно изтощението е много подобно на дехидратацията. То се проявява с увисване кожата на бедрата и изпъкване на контура на задните части и гръбначните прешлени на опашката. При дехидратация слюнката става жилава и лепкава, очите хлътват навътре в орбитите, кожата губи своята еластичност и провисва по цялото тялото. Постепенното изтощение е напълно естествено при анорексия. До рязко изтощение водят – сепсис, рак, тежки инвазии на паразити и бъбречна недостатъчност. Най-чести причини са – ниска температура, нарушена ферментация и усвояване на храната в дебелото черво.

Гадене и повръщане

При гущерите, за разлика от змиите, е добре развит сърдечният сфинктер и повръщането не е характерно за тях. Този симптом е придружен от сериозно заболяване и често се появява в неговия терминален етап. Повръщането е често срещано при сепсис, бъбречна недостатъчност, запушване на червата, тежки паразитни инфекции. Изключение е „плюенето”, след обилно пиене или изкуствено хранене, което се случва ако гущера веднага след това се взима на ръце.

Диария

Умерено омекотяване на изпражненията е нормално при промяната в условията на отглеждане (например, с прехвърляне в друг терариум) или в промяна на храненето (хранене със сладки плодове). Най-честите причини за диария са – паразитно заболяване, обикновено се причинява от флагелати (Trichomonas, Monocercomonas), по-рядко от – ресничести (Balantidium), и най-рядко – кокцидии (Eimeria, Isospora). Бактериален ентерит, причинен от представителите на чревни бактерии при игуаните е рядкост и обикновено е придружен от генерализирана инфекция, като салмонелоза. В този случай е възможно да се открият и други симптоми: пиодермия, абсцеси, птиализъм (увеличена секреция на слюнка) и др. Вирусен и амебен ентерит при домашните игуани е изключителна рядкост.

Подуване на коремната  стена и отоци

Игуаните, подобно на много други гущери, имат в коремната кухина големи симетрични възглавнички от мазнини, които добре се напипват при палпация и могат да оставят сянка при рентгенова снимка. При хипертрофия на това тяло, то издува задната част на  коремната стена и е лесно да се обърка с фоликули или яйца при женските, увеличени бъбреци или чуждо тяло. По принцип, патологията на всеки вътрешен орган, свързан с неговата хипертрофия, предизвиква подобни промени. Но при това трябва да са налице и симптоми за поражение на този орган или общи неспецифични симптоми за заболяване (анорексия, мускулна слабост, сънливост, неврологични заболявания).

Най-честата причина за подуване на женските е – нормална бременност или задържане на снасянето, както преди, така и след овулацията. Да се потвърди наличието на зрели фоликули или яйца може чрез рентген, обаче да се разграничат тези състояния е трудно. Това става с помощта на ултразвук, но отново – да се различи нормална бременност от дистокия е трудно. Тук лекарят трябва да се ориентира от анамнезата. Обикновено анорексията при женските трае не повече от 5 седмици, в периода преди яйценосенето. Умерено подуване на корема обикновено се наблюдава при всички игуани след прехранване или с тежка констипация с газове в червата, (дисбактериоза или след хранене със сладки плодове). При игуани страдащи от недостиг на калций, особено при младите, освен много други заболявания, дефицитът на калций причинява болезнени спазми на червата (крампи) и след това спазъм на сфинктера и динамична обструкция на дебелото черво. Игуаната става вяла, апатична, до степен в която вече не може да се обърне от гръб по корем. Изпражнения отсъстват повече от 7 дни. Преглеждал съм възрастни игуани, при които повече от два месеца е липсвало изпражнение. В такива случаи, като правило се развива некроза на чревната стена, и операцията е твърде дълга и травмираща, за да я издържи толкова изтощено животно.

Асцит (събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина) при влечугите се развива по същия механизъм като при бозайниците, и обикновено е предизвикан от чернодробна, моикардна или бъбречна недостатъчност, сепсис или рак.

Уролит (камъни в пикочния мехур) – понякога се образуват при игуаните и могат да достигнат значителни размери. Те обикновено са единични, със слоеста структура, която се вижда на рентгенова снимка.

Полиурия (отделяне на голямо количество урина) и полидипсия (повишена жажда).

Тази двойка симптоми, се среща при почти всички животни с бъбречна недостатъчност и рядко, но може да се наблюдава и при игуаните. Въпреки че те, за разлика например от костенурките, рядко развиват нефрологичен синдром. Много рядко, игуани могат да развият диабет, което е съпроводено и с полиурия и полидипсия. Той се предизвиква от начален процес на тумор в панкреаса. Вторичен диабет може да се появи на фона на хроничен сепсис, панкреатит, или сериозни метаболитни нарушения. Кратка полидипсия може да настъпи при силно дехидратирани гущери. Според моя опит, полиурия, заедно с полидипсия, понякога съпътстват някои медикаментозни терапии.