За игуаните и хоратa

1. I. ИГУАНАТА ОТВЪТРЕ
2. II. ПОВЕДЕНИЕ И ПОЗИ

(От Хенри Лизърдловър Ръководство на собственика на игуана – 1992 г.)

(By Henry Lizardlover (c) Iguana Owner’s Manual -1992)

Снимка на автора с любимата му игуана.

ИГУАНАТА „ОТВЪТРЕ“

Зелената игуана е класифицирана като „влечуго“. Това не ни дава много информация. Определя някои телесни специфики – например, то е студенокръвно, без козина, не дава мляко. Tези неща обаче, не ни казват нищо за характера на това създание, а това е най-добрата част.

Всъщност, игуаната не се различава много от другите същества на Земята. Тя иска да диша, да си яде листата, да се порадва на слънчевата светлина, да има сигурно място за сън и да оцелее още един ден в пренаселената джунгла. Тя е вкопчена в живота и изпитва невъобразим страх от нараняване.

ПОДОБНА ИЛИ РАЗЛИЧНА 

В своите действия и жестове, спокойната игуана често напомня човешките черти. Може да ви помогне да разберете по-добре игуаната като си я представите като „малко дете“, но много по-чувствително, а понякога и параноично дете.

Всяка игуана се променя толкова, колкото и хората. Това е лесно да се забележи, когато живеете с възрастни игуани, които си шестват свободно из дома. Всяка една игуана има различна, уникална личност, без преувеличение! Някои игуани остават плашливи и диви, докато други, които са потенциално „спокоен тип“, могат да се държат толкова добре, че всичко, което правят е като перфектно „заучено“ поведение. Но докато не видите лично колко нормално и интелигентно се държи една спокойна игуана, няма да повярвате каква изтънченост и изящество притежават.

РАЗВИТИЕ ПРЕЗ ГОДНИТЕ 

Има различни качества, които игуаната може да развие. Това се случва в различни етапи на растежа ѝ. Ако игуаната има потенциал, характер и подходящи качества за домашен любимец –  това ще се случи, но само ако тя се намира в среда, която способства тя да се чувства сигурна и щастлива. Чувството за сигурност и безопасност е ключът към доброто поведение. Като цяло, това което можете да направите е да се надявате, че тя ще се окаже спокоен екземпляр.

Присъщата индивидуалност и чувствителност не може да бъде „подобрена“ или „дресирана“. Когато купувате игуана, вие купувате индивид, който може да има гаден характер, или сладък мек характер, или комбинация, или страхлив характер, или просто тъп характер, или много индивидуален „остави ме на мира” характер, може да е лудо хапещ и биещ с опашка екземпляр, или с егоистично забавен характер, или с любопитен и приятелски характер или нещо по средата…

Бебето игуана не е тийнейджър игуана, но не е и възрастна игуана. Те се променят и развиват на етапи, точно като хората. Промените ще вървят в посоката на вътрешноприсъщия нрав на игуаната. Тя е като гъсеница, която става пеперуда или молец и нейната индивидуалност не може да се промени или „дресира“.

Едно бебе може да бъде съвършено, а след това регресира до напълно недодялан див звяр! Някои от най-бурните промени могат да траят само за кратко, за период от няколко седмици и после всичко да се върне към нормалния си ритъм. Промяна в обкръжаващата среда (стаята, къщата), може да предизвика големи промени в поведението на игуаната – както добри така и лоши.

ЧАКАЙТЕ И НАБЛЮДАВАЙТЕ – ГАРАНЦИИ НЯМА 

Трудно е да се каже със сигурност какъв вид игуана всъщност имате, докато тя не достигне зрелост. Характеристиките ѝ обикновено се подобряват, (но понякога се влошават), през първите пет години от нейното развитие. Това е нещо като хазарт. Когато си купите бебето игуана, то може да се окаже страхотен характер, или просто приемлив, а може и да стане зъл и противен домашен любимец. Независимо дали е добро или лошо, не можете да спрете развитието на неговата индивидуалност в посока на природните му дадености.

В бебето игуана може да се търсят признаци за физическо здраве, но признаците на характера са само фини намеци и невинаги са гаранция за това какво ще стане, когато порасне. Ако си взимате възрастна игуана е друго. Това, което виждате е това, което получавате, при условие, че прекарате няколко минути или часове с нея, подържите я и наблюдавате поведението ѝ.

Начинът, по който се отнасяте с игуаната, която отглеждате също е важен, но е второстепенен, по отношение на вродения ѝ нрав. Всички милувки и прегръдки на света няма да променят една прекалено чувствителна, плашлива или напълно независима игуана. Спокойният тип игуана ще порасне спокоен екземпляр от само себе си, стига да ѝ предоставите спокойна и сигурна среда (спокойна и сигурна според нейните критерии среда, а не според вас – б. пр.). Имайте предвид, че една клетка, терариум или други съоръжения понякога могат да тероризират и побъркат някои игуани. Осигурете това, което е безопасно и удобно както за вас, така и за игуаната, но бъдете готови да правите корекции. Не забравяйте, че игуаната ще преминава през различни промени и настроения, понякога временни, а понякога и перманентни.

СТРАХЛИВА ИЛИ ДОВЕРЧИВА

Веднъж, след като игуаната си изгради вътрешно чувство за спокойствие, сигурност и безопасност, всичко останало идва от само себе си. Трябва да разберете, че това „чувство“ се развива на етапи. Това не е чист страх, който необратимо преминава в безрезервно доверие. То се развива постепено, стъпка по стъпка, във всеки един момент. Аз лично никога не съм „дресирал“ игуана! Интелигентното поведение сред хора, като изключим собственика, е съвсем естествено за някои игуани, но не за всички „спокойни“ игуани. Някои от тях са спокойни само в къщи, а не навсякъде и с непознати хора.

Игуаните имат потенциала да съжителстват комфортно с други дружелюбни животни и с хора, когато им се предостави такава възможност в правилната ситуация. Въпреки това, като цяло те са изключително чувствителни създания, които лесно могат да бъдат стресирани и да заживеят в страх или лудост. Ако игуаната не се предаде и не се освободи от страха, и не развие поне в някаква степен доверие (увереност в собствената си сигурност), то тя със сигурност ще бъде един окаян и нещастен домашен любимец.

РАЗБИРАЙТЕ И БЪДЕТЕ ТОЛЕРАНТНИ 

Логично е, че игуаната ще се страхува, особено от гигантския външен вид на човека. Една игуана може да се довери, а може и да не е в състояние да направи „стъпката“, да се отпусне и да се наслади на комфортните условия, които сте ѝ предоставили. Спокойната възрастна игуана няма да реагира с внезапни панически лудории като другите по-чувствителни плашливи типове. Не го приемайте лично. Ако ги е страх или ви възприемат като съперник, те не са способни да се държат добре. В това душевно състояние те могат да избягат, да бият с опашка или да се втурнат да се крият.

Ако страхът не намалява, а доминира в игуаната – то това е истински проблем и за нея и за собственика. Отнема около две – три години да разберете дали вашата игуана действително е от този тип. Страхът в нейната личност ще надделее, ще я кара да реагира панически на всичко и няма да ѝ позволи лукса на комфорта и нормалното поведение. Ако игуаната живее в страх, той я завладява и напълно изкривява възприятието ѝ за света.

Перспективата ѝ ще я заблуждава и когато се опитате да направите приятелски жест, тя ще го схваща единствено като заплаха. Тя може да реагира с удране с опашка, съскане, блъскане в стените, стъклото и т. н.

СПОКОЙНАТА ИГУАНА СЕ СПРАВЯ ПО-ДОБРЕ 

Спокойната игуана ще излъчва жизненост, ще приема вашето приятелство и самата тя ще е приятелски настроена. Дали може да се „обучи“ един човек да бъде доброжелателен, да познава своите приятели или дома си? Не – това става автоматично.

ЧАСТ ПЪРВА 

Когато моите игуани достигнаха зрялост те се държаха по такъв начин, че хората мислеха, че са дресирани. Тези игуани развиха увереност и опит, като гледаха и изучаваха предметите, местата, животните и хората в дома ми през една СПОКОЙНА игуанска перспектива. Аз самият никога не бях очаквал интелигентно поведение от „гущер“.

Един ден реших да взема една от моите вече пораснали игуани (3-4 години), и да я занеса до задния двор за редовните слънчеви бани. Бях ѝ позволил да се разхожда, за да видя какво би направила при малко свобода. Игуаната тръгна към къщата, вместо да търси бягство към някое от околните дървета или храсти в двора. След това се изкачи по стълбите, които водят към къщата. Тя просто „знаеше“ къде е домът ѝ. Продължи, мина покрай кучетата, бавно и внимателно се покетри нагоре по стълбите, и си отиде право вкъщи.

После Хасбро важно се отправи към кухнята, взе правилния завой към спалнята и се качи точно на този мебел, който си е неговото място за почивка и сън. Поради факта, че игуаната не е котка или куче, ние очакваме, че тя няма този манталитет, но тя ​​го има.

През годините и другите пораснали игуани правеха същата интелигентна маневра, за да се върнат в къщата, и никога не се изкушиха да избягат или пък да се запилеят нанякъде. Открих, че дори и задната врата да е затворена, игуаната изминава целия път около къщата и се опитва да влезе през предната врата! ЛЕЛЕ !

Наскоро изведох Хасбро, (най-питомната ми игуана), на един голям празен паркинг, за да се попече (място, което виждаше за първи път). Той реши да слезе от джипа и направи един голям кръг наоколо. Уплаши се за миг, когато видя едно момче в далечината, което тупкаше баскетболна топка. Сигурен съм, че топката трябва да е била взривяващо преживяване за Хасбро, но въпреки това, той запази самообладание и завърши разходката си. После се отправи право към джипа, изкатери се точно до задната броня и се прибра в „своя“ джип. Оттогава го прави всеки път. „Гущер“, който знае как да се върне в джипа си, това винаги ме впечатлява.

Всичко, което игуаните правят, показва различни форми на интелигентно поведение. Повечето мъжки стандартно имат огромно и горделиво его, и чрез него сигнализират и доминират над другите мъжки и женските.

Моите най-питомни игуани живеят в пълна социална хармония с кучета, катерици, птици, други гущери и хора.

За един собственик на игуана най-важното е до каква степен животното ще развие увереност. Ключът към това да се отпусне наистина е доверието и приемането на заобикалящата го среда. Само, ако игуаната се отпусне и престане да се страхува, ще стане истински домашен любимец.

Винаги има междинни етапи и изключния. Въпреки това, в общия случай игуаната е или мила и опитомена или трудна и дива, в зависимост от степента, в която се страхува. В повечето случаи става едното или другото. Те са или спокойни или страхливи, с внезапни промени в поведението и бурни реакции, при по-чувствителните и плашливи игуани. Дори и спокойната игуана е непрекъснато нащрек за опасности или съперници. Разликата е, че спокойната игуана не реагира и не се паникьосва така лесно и бързо, както една свръхчувствителна игуана. Спокойната игуана наблюдава всичко, което става, но тъй като не е обзета от страх, тя е в състояние да схваща, когато хората или животните са приятелски настроени. Първо страхът трябва да се преодолее, за да може игуаната да придобие увереност и да стане господар на своята територия.

В състояние на по-слаб страх, (не може да се очаква игуаната да не изпитва абсолютно никакъв), игуаната ще бъде по-възприемчива. Aвтоматично тя проявява и развива спокоен и добър характер. Колкото по-близък ставате с група игуани, толкова по-фини разлики в техните емоционални състояния ще можете да откроявате.

ИНДИВИДУАЛНОСТ

Не забравяйте, че всяка игуана има свой уникален характер. По тази причина съставяне на характеристика, в която се вписва всяка игуана е невъзможно, тя би била неправилна и неточна. Това би било расизъм по отношение на игуаните. Има някои общи положения, които са приложими за тях, но винаги има изключения.

Най-сладкото качеството на игуаната се крие в желанието ѝ да се доверява, въпреки толкова силния вроден страх, който изпитва. Когато видите пълно доверие в една игуана – тогава вие сте свидетел на свещено събитие.

НЕЗАВИСИМ „ЛЕЖЕРЕН“  ГУЩЕР

Игуаната не е подчинено или послушно създание като коня или кучето, затова игуаната си е игуана, а конят си е кон! Игуаната прави каквото тя иска, подобно на независимата котка. Тя ви чува, като я викате, но не ѝ пука, а и защо ѝ е, с какво това е полезно за нея? Това не значи, че тя е „глупава“ или „мозъкът ѝ е прекалено малък“.

Игуаната по природа е много егоцентрична, самостоятелна, егоистична, но това е добре, това е животът. Въпреки това, тя може по всяко време да реши да се покатери върху или в близост до своя човек. Ако сте ѝ удобен, тя се чувства в безопасност около вас и се радва на храната, която ѝ давате и т.н. – тя започва да ви харесва и това е интелигентно.

Не е важно какво може да направи тя за вас, а това- което вие можете да направите за нея. За „любимеца“, вие сте „домашна прислуга“. Ако игуаната беше човек, такова отношение би могло да ви отврати, но за домашен любимец- то има смисъл. Те поне не претендират, че ви „обичат“. Може би тъкмо заради това избрахме термина „лежерен гущер“. Като цяло игуаната е пасивен тип, (освен към други игуани на нейната територия, особено на мъжки или други създания, които заплашват да ѝ навредят). Тя е пасивна като птица, която обича да наблюдава обстановката от безопасно място.

НЕ ПОНАСЯ ШЕГИ 

Игуаната няма чувство за хумор и не е игрива. Имам един приятел, който обича да подхвърля игуаната си във въздуха, като си мисли, че тя харесва и разбира тази „игра“. Игуаната прави забавни неща и може да ви разсмее, но тя не разбира и не иска да участва в игри като кучетата или някои други животни. Нейната представа за добро прекарване на времето е по-скоро повече припичне на слънце, още припичане на слънце и … пак припичане на слънце – схванахте ли картинката?

ВТОРА ЧАСТ: ПОТЕНЦИАЛ НА ИГУАНАТА 

Поведение и умения на спокойната, добре приспособена възрастна игуана (Хасбро) 

1. Тя е спокойна и се държи добре в дома или почти навсякъде (без клетки или някакви ограничения). Тя е в хармония с повечето други животни, когато те са приятелски настроени. Тя може да иска да патрулира или да се разхожда в къщата, но няма желание да избяга или да се крие. Тя ще се върне в къщата, след кратка разходка в познатата ѝ част на двора. Тя е пасивен НАБЛЮДАТЕЛ, а не участник в играта или хищник, с изключение на териториалните лудории със себеподобните ѝ.

2. Винаги много БУДНА и БДИТЕЛНА, дори и по време на сън, игуаната е до известна степен внимателна за шум от приближаващи твари. Зрението, слухът и обонянието на игуаната са толкова добре развити, колкото и при човека, ако не и по-добре. Чувството за допир е силно развито, тя усеща всяко докосване по тялото и дори по дължината на опашката. Игуаната, също така има силен усет за температурни нива. Тя вижда много точно и цветно, и зрението ѝ не е ограничено от страничното разположение на очите. Тя може да вижда нещата през прозорците или на дълги разстояния, а също и през нощта.

3. Игуаната има силна зрителна памет. Тя познава/помни коли, къщи, дворове, мебели, животни, хора, помещения, места, лица. Може да разпознава различни гласове и шумове. Знае къде в къщата се намира нейното собствено място. Тя може да развие установени навици и да бъде много предвидима. Обикновено тя напуска мястото си за почивка през деня, за да отиде там, където има слънчевата светлина, храна или да отиде до мястото за акане и след това се връща към своето определено място.
4. Тя винаги позволява да я доближите и никога не се опитва да избяга от вас. Никога няма да се опита да ви плесне с опашка или ухапе, освен ако не ѝ причинявате болка или не правите нещо нередно и глупаво, което да я плаши. Тя обикновено дава ясно предупреждение за нещо, което ѝ причинява болка или я плаши със сумтящи или съскащи звуци. Можете да я заведете навсякъде и да я пуснете, без да се притеснявате, че ще избяга, но все пак тя се чувства в по-голяма безопасност с вас. Тя не се страхува от хора и дори от тълпи, позволява да се докосва, вдига и гали, по всяко време и без проблем, но не трябва да забравяте да УВАЖАВАТЕ нейното лично пространството, време и независимост. С други думи – не прекалявайте с нейното благоразположение.
5. Присъствието на игуаната впечатлява и доставя удоволствие. Клетката би била изтезание и безсмислица за една УЛЕГНАЛА игуана. Тя познава и свиква със специалното място, което сте пригодили за нея и приема промени, ако се налага.

6. Тя се държи така разумно и здравомислещо, че ще ви прилича на човек, който само изглежда като гущер. Няма да можете да устоите да се влюбите в такава игуана. Тя може да се разглези от привилегиите на свободата – да се разхожда из къщата или да излезе навън и да се наслаждава на слънцето, но тя заслужава и изисква това отношение и тази свобода. Вие никога няма да бъдете разочаровани от домашен любимец с такъв характер и поведение, независимо на какъв вид животни сте любител. Поведението на улегналата игуана ще спечели дори уважението на хората, които не харесват влечуги или гущери, само като я погледат няколко минути.

7. В кола улегналата игуана се държи удивително. Тя може да се настани удобно на таблото или на друго място в колата, което е с изглед. Има моменти, когато Хасбро се качва на облегалката за глава отзад и се прикрепва върху главата ми, докато карам на дълги разстояния. Сигурен съм, че това изглежда много странно за хората в другите коли. През нощта понякога Хасбро може да реши да се изкачи в скута ми и да спи, докато карам. Подът на колата е по-топъл, но той се чувства по-удобно в мен. (Бъдете внимателни с малките игуани, защото те понякога се промъкват в труднодостъпни места в колата, например под арматурното табло.)

ПОВЕДЕНИЕ 

Обикновено има класически разлики в характера между мъжката и женската игуана. Женската е подчертано по-плаха, стеснителна, чувствителна и плашлива, независима и по-малко авантюристична. При мъжкия обикновено е обратното. Смелата самоувереност на мъжкия и приключенското чувство имат своите недостатъци, различни и дори сериозни потенциални проблеми. Всяка мъжка игуана проявява различен характер, който определя дали ще бъде ангелче или малък дявол.

Определянето на една игуана като „по-добра за домашен любимец“ е относителен въпрос. Има хора, които ще предпочетат обикновена, по-спокойна и ведра игуана –  класическото поведение на женска, наричайки го „по-подходящо за домашен любимец“. Други предпочитат класическия мъжки, с присъщата му активност като „по-добър домашен любимец“. Има такива, които не виждат едното или другото като „по-добро“, а ги разглеждат по-скоро като различни, очарователни такива, каквито са – палави или кротки.

По-доминантният мъжки е смел, арогантен и по-активен. Мъжкият има страст към приключения, той иска да кръстосва цялата къща или двор и да предизвиква, да завладява, да притежава, да се чифтосва или каквото и да е, за да задоволи огромното си мъжко его. Той определено е по-интересен и забавен за наблюдение. Но се изисква повече търпение, за да се контролира един воин, какъвто е той. Със сигурност ще заинтригува, очарова и забавлява всички, навсякъде и по всяко време.

Пример: Хасбро, „съвършеният домашен любимец“ – този принц на първичната сила ходи из къщата, сякаш е собственик на мястото. Кима с глава на всеки две или три стъпки и когато се качи на нещо като стол, маса или върху мен. Той кима и клати глава сякаш казва „Аз съм Цар, аз съм Господарят, това е моя територия“, когато му предлагам храна и всеки път, когато изобщо попадна в полезрението му. Точно като горила, която се бие в гърдите. Той е мачо и изисква респект, като демонстрира надутото си отношение, където и да го заведа.

Такъв доминантен мъжки иска да наглежда и пази територията си през деня. Много други мъжки игуани просто искат да се отпуснат и да се наслаждават на живота в една сигурна и безопасна среда, но доминантният мъжки приема за своя мисия да охранява на пълен работен ден своята територия от възможни конкуренти.  Някои мъжки стават войнствени, само ако друг мъжки навлезе в територията им, но доминантният мъжки има задача – да търси и унищожи другите мъжки. Такъв е Хасбро!

Веднъж годишно някои доминантни възрастни мъжки навлизат в състоянието, което аз наричам „МЪЖКО РАЗГОНВАНЕ“. Това е много агресивно и напрегнато сексуално настроение. За Хасбро, това е винаги в началото на годината. То е само временно, за период от точно два месеца. Наречете го хормони, ако искате, но трябва да сте НАЯСНО с това състояние. Това се случва и може да ви се стори, че мъжкият се обръща срещу вас, но това не е съвсем така (повече по темата в материала “ Поведението на мъжката игуана в периода на разгонване„).

Не толкова доминантният УМЕРЕН МЪЖКИ е златната среда, за него е достатъчно да се излежава спокойно, без много да пилее излишна енергия. Такъв мъжки никога няма характерното годишно „МЪЖКО РАЗГОНВАНЕ“. Той винаги е добродушен и сладък, сладкък, сладкък. На него му е достатъчно едно удобно място в къщата и съвсем не желае да пътешества като другите. Той няма желание да направи нещо по-специално, с изключение на това, да се настани удобно върху някой топъл камък или да се излежава на слънчева светлина. Никога не създава никакви проблеми. Можете да го носите със себе си навсякъде и той се държи напълно спокойно.

Женската може да стане приятна, кротка и добре възпитана, ако я оставите повече или по-малко на самотек. НЯКОИ ЖЕНСКИ са мили и спокойни около хора, но по-често те са по-резервирани от мъжките. Като цяло те са по-чувствителни, придирчиви, по-малко толерантни и много по-плашливи, в сравнение с уверения спокоен мъжки.

Искам да подчертая, че за много собственици, с отсъствието на мъжките лудории, женската игуана от улегнал тип, добре настанена и в комфортна обстановка, може да бъде „по-добър домашен любимец“ от мъжкия.

ПЪРВИЧНА ПРИРОДА 

Мъжките, дори като малки бебета, при отглеждане заедно винаги предизвикват и преследват останалите съквартирани. Мъжкото бебе тормози женските, за разлика от възрастен мъжки, който е почти винаги толерантен към тях.

Винаги има изключения и трябва да се знае, че някои женски игуани могат да бъдат дори по-властни от мъжките. Следователно, и женската и мъжката игуана може да бъде добър домашен любимец, но мъжкият има определено предимство с това, че е  по-атрактивен със своя себеутвърждаващ характер, его и много по-голяма готовност да бъде пипан и да пътува със своя собственик.

МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ

Всяка игуана развива собствено поведение, което определя нейния индивидуален уникален характер и взаимоотношения с хората. Категориите по-долу разделят най-общо видовете нагласи и тип чувствителност сред игуаните. Това се отнася главно за възрастни игуани (от 3 до 5 години). Никога не съдете предварително за бебе игуана!

1. ИДЕАЛНИЯТ домашен любимец.

СУПЕР СПОКОЕН – много спокоен, самоуверен и достатъчно смел, за да се перчи из къщата. Може лесно да приема промени и нова среда. Изобщо не се страхува от хора и е изключително отзивчив. Може да се наложи да търсите много, за да попаднете на такава игуана! Обикновено тя е мъжка и обикновено показва своя спокоен и уверен характер още в ранна възраст. Възможно е да има МЪЖКО РАЗГОНВАНЕ веднъж годишно.

1. ДОБЪР домашен любимец. Този вид се среща често и е доста приятен домашен любимец. Не се налага да се затваря в клетка. Изпитва известна степен на страх или напрежение, но все пак се държи добре. Такава игуана търпи да бъде държана и докосвана, но с известна съпротива – НЕ Е ТОЛКОВА УВЕРЕНА, ГЪВКАВА И ОТЗИВЧИВА като първия тип. Може да бъде мъжка или женска.

2. МНОГО НЕЗАВИСИМ домашен любимец. Чувства се добре, когато остане сам и на своя територия. Това са по-често женски игуани. Те се хранят и виреят добре, но отказват ДОПИР и ДЪРЖАНЕ. Много трудно се транспортират, защото са свръхчувствителни и много се борят. Такава игуана е „заседнала“ в един стадий на много остра чувствителност, което не ѝ позволява да се отпусне с хора. Тя ще предпочете да скача, да тича и да се крие за по-голяма безопасност, когато я взимате, или опитвате да я изведете от нейната територия. Тя може да сумти, съска и дори да удря с опашка, когато се приближавате, и в такъв момент не бива да се опитвате да я докосвате, защото при тази повишена чувствителност, това предизвиква НЕИСТОВ СТРАХ. Промяна на околната среда ще предизвика паника. Може да бъде мъжка или женска.

3. ТРУДЕН домашен любимец. НЕПРЕОДОЛИМ СТРАХ и ДИВИ крайности. Замръзва само като види човек или бясно се втурва да бяга и опитва да се скрие. Такава игуана може да бъде твърде уплашена, за да яде или да излиза от скривалището си. Ако тя все пак възприеме дадена среда, изпада в шок, ако я промените. Този тип е прекалено плашлив, за да функционира изобщо и може да бъде толкова параноичен, че той или тя буквално се самоунищожава. Истинско разочарование.

4. ГАДЕН любимец. ЯДОСАНИ, УПЛАШЕНИ, ЛОШИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛНИ. Такъв тип игуана създава само проблеми, когато се приближите или се опитвате да го докоснете – него или нея. Това обикновено е уплашен, войнствен мъжки, който ще заплашва, хапе и удря с опашка.

Не бъркайте този вид с временното МЪЖКО РАЗГОНВАНЕ (сексуална страст) или БЕСЕН МЪЖКИ – АТАКУВАЩА игуана.

5. БЕСЕН МЪЖКИ – АТАКУВАЩА игуана – това е изключителен проблем. Случва с около 1 на 100 мъжки (никога с женските). Това е мъжки, който възприема хората като мъжки игуани! Казвам това, защото мъжкият действа точно така, както ако види друга мъжка игуана. Такава игуана ще ви атакува винаги, когато е на свобода – не е затворена в клетка, междувременно, дори ако е в терариум, той ще се хвърля върху стъклото винаги, когато се приближите достатъчно! Той е като ТЕРМИНАТОР, и дори ще ви търси, за да ви нападне, ако излезе от клетката или терариума. Той е здрав, красив и луд! Невъзможно е да задържите и отглеждате такава игуана, ако тя остане в това състояние. Тя трябва да бъде държана заключена в изолирана част на къщата или в клетка, като нуждите ѝ трябва да бъдат обслужвани през нощта, когато е изстинала. Тя може, а може и да не се върне към нормалността. Но в повечето случаи те се връщат към нормално състояние, когато бесовете просто ги изтощят – някъде от 3 седмици до 3 месеца. Това не трябва да се бърка с МЪЖКОТО РАЗГОНВАНЕ, (сексуална страст), което не е атака и е винаги временно. Някои ветеринарни лекари предлагат кастрацията като метод за коригиране на темперамента, но операцията може и да няма ефект. Може би по-удачно е да се изчака и да се използва изобретателност в грижите за такава игуана.