Зелените Вегетарианци
Зелените игуани (iguana iguana), са вид едри влечуги от семейство Игуанови (Iguanidae). Разпространени в тропическите области на Централна и Южна Америка, те живеят по дърветата и се хранят с растителна храна. Обикновено достигат дължина 1,5 метра, включително опашката, и тегло 9 кг, като са известни и екземпляри с дължина над 2 метра.
Зелената игуана е дървесен гущер. Благодарение на острите си нокти тя отлично умее да се катери по кората и клоните на дърветата, като използва опашката си за равновесие. Въпреки блестящите си способности на катерач, игуаните са много мързеливи животни. Около 96% от времето си прекарват лежейки по клоните, 3% – чифтосвайки се, и само 1% е посветен на храненето. Колкото е по-голяма игуаната, толкова по-малко се движи, предпочитайки да спи, яде и да прави слънчеви бани в короната на някое дърво, на едно и същото място. Само гладът, инстинктът за размножаване и построяването на гнездо за снасяне на яйцата могат да накарат игуаната да слезе от нейното дърво. Игуаната яде много по време на дъждовния сезон и по-малко през сухия.
Младите игуани имат много яркозелен цвят и раирана опашка, което им позволява прекрасно да се замаскират на фона на пищната тропическа зеленина и клони. Младите животни са с по-активен начин на живот от възрастните – повече се движат, правят слънчеви бани в храстите и само след здрач се изкачват на някое дърво на височина 2-3 метра.
Мястото за отдих на игуаната може да бъде на значителна височина. Между височината на мястото за отдих и дължината на тялото на гущера има връзка – колкото повече расте игуаната, толкова по високо се качва. Така те успяват да избегнат конкуренцията на младите животни, благините на дървото могат да задоволят всичките им нужди: храна, терморегулация и нощнен сън.
За да се предпазят от хищници, игуаните избират клони, надвесени над водата. В момент на релаксация игуаната е в състояние на спокойствие, напълно отпусната на клона, с висящи крака – може дори да си помислите, че животното е вцепенено, прилича на плашило. Но външността е измамна. При най-малката опасност, игуаната светкавично се мята във водата.
Зелената игуана, подобно на много други гущери е прекрасен плувец. Във водата, тя прилепя крайниците си към тялото и се движи с помощта на опашката, използвайки я като весло. Движенията на плаващите игуани са много красиви, те буквално се плъзгат по водата, огъвайки гръбнака и мощната си опашка. Ако е необходимо, игуаната се потапя под водата – тя е точно толкова добър гмурец колкото и плувец – и може да прекара до 30 минути под вода, като пести енергия, докато опасността премине. Игуаните не се страхуват от кайманите и крокодилите, които живеят във водата.
Основният враг на младата (3-4 месечна) игуана е Базилискът, (вид тропически гущер – Basiliskus basiliskus). Опасни за игуаните са и домашните кучета, които унищожават гнездата им и ги гонят, когато навлязат на тяхна територия. Друг противник на зелените игуани е нощният хищник опосум, който се изкачва по клоните на мангровите дървета и може да разкъса игуаната докато спи.
За съжаление, основният враг на игуаната, както впрочем и на всички живи същества, е човекът. Месото и яйцата на зелените игуани са високо ценени в Централна и Южна Америка, на Карибските острови. Въпреки че зелената игуана е защитена от закона, тя е обект на лов в Гватемала, Хондурас и Никарагуа.
Въпреки „грозно-страшния“ външен вид, напомнящ на картини от Музея за палеонтология, и кадри от филма „Джурасик парк“, игуаната е едно от най-безобидните животни на Земята. Игуаните са вегетарианци. Диетата на игуаните в природата се състои предимно от млади листа, плодове и цветя. И ако интересът ви към игуаните надхвърля четенето на статии от списания, не забравяйте, че правилното хранене е много важен елемент за здравето на игуаната.
По-рано се предполагаше, че зелените игуани ядат не само листа, но също така насекоми и дребни бозайници. Но тази теория се отнася към периода, когато наблюденията върху игуаните в природата се ограничавали до случайни „погледи“ на отделни хора, най-вече върху младите животни, вече знаете защо те са по-лесно забележими.
Новите проучвания в различни популации на зелени игуани в природата показват, че яденето на насекоми е по-скоро случайно. Казано по-просто, игуаната яде листа и, разбира се, може да се случи да хапне и някое насекомо, кацнало там. И ако някои могат да си позволят такива волности, това е само защото са млади. Възрастните игуани са пълни вегани.
В дивата природа този вид гущери живеят около 10-15 години. Много игуани, биват убити от хищници или ловци, много преди старостта да ги настигне. В домашни условия, при добра грижа и строга диета, животът на игуаните може да продължи до 20 и повече години. В известната книга на Джеймс Хетфийлд (James W. Hatfield III, Grren Iguana The Ultimate Owner’s Manual) има снимка на игуана, която е доживяла в семейството на собствениците си 29 години.
