(Откъс от книгата на Е. М. Рибалтовски)

Социализираната игуана се държи спокойно, но не вяло, стреми се да се покатери по ръката ви и да стигне до рамото или главата, държейки се здраво и съпротивлявайки се, ако искате да я спрете, но без да проявява агресия.

Дивата, но здрава игуана, ще се стреми да избяга, понякога ще се опитва да бие с опашка или ще отваря уста, опитвайки се да ухапе. Такава игуана трябва да се държи с особено внимание, за да не получите травми или да не причините такива на гущера – яростните напъни да се отскубне от вас могат да причинят счупвания на крайниците.

Болните игуани могат да правят опити да се отскубнат от вас, но те са изтощени и след известно време, като изчерпят запаса си от сили, замират със затворени очи.

Зелените игуани, отглеждани в терариум, могат да бъдат класифицирани като – диви, такива които допускат допир и позволяват да ги държат на ръце – „укротени“, и социализирани. Какво е това дива игуана, мисля, че няма нужда да ви обяснявам – това е див звяр, който категорично отказва контакт с човека. „Укротената“ игуана – това е гущер, който спокойно гледа на стоящия до него човек, позволява да бъде погален и взeман на ръце, и който се храни от ръка. Най-високото стъпало е социализираната игуана. Това не е просто „укротено“ зверче, това е пълноправен член на семейството, получаващ огромно удоволствие от общуването с човека и търсещ общуване. Това е същество, което взима участие в живота на семейството, живее заедно с неговите членове, а не при тях. Често такива игуани са не по-малко умни от едно куче, но за разлика от кучето, са по-малко натрапчиви и взискателни. Те не живеят за стопанина си като кучето, което постоянно проси любов и внимание. Игуаната се смята за пълноправен и достоен член на семейството, изпълнен с уважение към останалите. Накратко, социализираната игуана е едно същество, което така ни липсва в съвременния луд свят, това е надежден приятел и да не се влюби в него може само варварин. Но много ли са такива игуани? Аз съм виждал само 3-4 такива, независимо от огромния кръг хора, с които контактувам в обществото на тераристите.

Социализация на зелената игуана – напрегнат труд свързан с много опасности, хабене на нерви и кръвопролития. Не преувеличавам. Ако сте решили да имате „укротена“ игуана, кръв задължително ще се пролее, така че пристъпвайки към този процес се запасете с йод и бинт. За приучаването ще ви трябват най-малко 5-8 месеца, в зависимост от индивидуалните особености на игуаната, но като се има предвид тяхната продължителност на живота, това занимание ще ви струва жълти стотинки. Ще загубите няколко месеца, но ще се наслаждавате на прекрасно общуване дълги години. А това, съгласете се, е доста примамливо.

Когато игуаната се адаптира към терариума и започне да се отнася с търпимост към присъствието на човека, а не се хвърля да се крие, настъпва моментът на най-сложната работа. Ако не сте много уверени в себе си или се боите от болка, когато игуаната започва да прави заплашващи движения – съветвам ви, въобще не започвайте. С времето вашата игуана ще стане спокойна и прекрасно ще съжителства с вас, без да имате контакт. Примирете се с това, иначе ще направите нещата само по-лоши. Но ако сте готови да търпите мъки и стъпка по стъпка да се приближавате към заветната цел – действайте!

Да се занимават с това не се препоръчва на деца, които още не могат да контролират собствените си емоции, да търпят болка, да не правят резки движения и да не издават сиреноподобни викове. За процесите на приучаване винаги отговорността носи цялото семейство, защото това, което ще постигнете с много труд на първо време, моментално ще бъде задраскано в мига, в който вашето дете се блъсне и се залепи на стъклото на терариума. Затова, започвайки обучението на зелената игуана, обезателно изискайте от цялото семейство да приеме правилата на играта и им обяснете, че е абсолютно необходимо да ги спазват и изпълняват.

Игуаната има индивидуални предпочитания, затова процесът на опитомяване трябва да започне с изучаване на нейните вкусове. Нямам предвид само вкусовите предпочитания, а предпочитанията ѝ изобщо. Изучете какво игуаната намира за приятно и какво предизвиква в нея антипатия. Като пример ще дам факта, че много гущери обичат да ги пръскат с топла вода. Това може да се използва и да се започне с първите стъпки имено при взимането на вана. Трябва да уважавате възгледите на любимеца си, само тогава ще започнете да се доверявате един на друг.

Процесът на социализация напълно изключва насилието, трябва да се сдобиете с доверие, а не с подчинение, игуаната не е домашно животно и не е способна да се подчинява. Затова започнете с нещо малко. В началото, след като сложите купичката с храна на добре хранеща се, но неопитомена игуана – не си отивайте, а останете, докато животното не свикне да яде във ваше присъствие. След като това се затвърди, не затваряйте вратата на терариума и без да мърдате стойте, докато игуаната не започне да се храни. За да постигнете тези прости резултати понякога е необходимо да загубите месец или повече.

Следващ етап – хранене от ръка. Протягате купичката към игуаната, но не си махате ръцете, а спокойно чакате, докато животното само дойде и започне да яде. Не трябва да чакате резултати още от първия ден. За начало просто почакайте известно време, давайки му възможност да разбере, че не представлявате опасност. В резултат, игуаната започва отначало страхливо, а по-нататък смело да яде от купичката, която държите в ръка. Когато затвърдите тази стъпка, започнете много внимателно да докосвате гущера, с една ръка, държейки купичката с храна. Другата много плавно протегнете към него. Това е един от най-отговорните моменти, защото игуаната обезателно ще ви заплашва. Увлечена в храненето тя може и да ви позволи да я докоснете, но усети ли докосването мигновено се напряга, разтваря уста, заплашва да ухапе и повдига опашка за удар. Останете спокойни, това е само демонстрация. Ако се изплашите и започнете да си дърпате ръката ще получите удар, а гущерът ще започне отново да гледа на вас с подозрение и ще спре да яде от ръката ви. Но проявявайки търпение, като не си махате ръката, ще се сдобиете с резултат. Замръзнете и не мърдайте, често игуаната просто ви плаши известно време, след което се успокоява и продължава да яде. Имайте предвид, че „известно време“ при влечугите не е 1-2 минути, а доста по-голям период от време. Може да се случи да седите един срещу друг и половин час. Много е важно в този момент да не се отвори вратата и вашето куче да влети с радост и да си напъха главата в терариума, ръката ви в този момент задължително ще пострада.

Много рядко, но се случва, като усети докосване игуаната да не се ограничи само със заплаха, а да изпълни намерението си. На ход най-често е опашката, от нейния удар може да остане видима следа за някой и друг ден. Старайте се да не отмествате ръка, а да останете неподвижни, даже ако игуаната иска да ви ухапе. Махайки ръката си в момента на ухапването вие не само ще изплашите игуаната, но ще я озлобите още повече и ще получите доста опасни наранявания освобождавайки се от нейните зъби.

Запазвайки спокойствие, ще се ограничите с неголям отпечатък от зъби, който трябва да дезинфекцирате, като после трябва да забравите на мига за неприятния инцидент. В краен случай, ако животното е настроено много войнствено, то бавно, без да правите резки движения, отстъпете. Не трябва да преставате с опитите за контакт при първите признаци на агресия, така само ще утвърдите този рефлекс у игуаната. Тя свиква с това, че е достатъчно да започне да демонстрира сила и вие мигновено се отдръпвате, това ще я направи още по-агресивна, тя свиква да ви прогонва като по-слаб.

Постепенно свикнала с вашето присъствие и докосване, игуаната ще престане да им обръща внимание и да се плаши от ръцете ви. Тогава вече започвате да взимате животното на ръце.

Не го хващайте отгоре, това е жест на хищник, способен да изплаши даже и „укротена“ игуана. Като начало спокойно плъзнете ръка по гърдите и коремчето на гущера и когато той свикне с това, спокойно го повдигайте без да се опитвате да го задържате насила. Ако постигнете това вашата игуана да лежи на ръката ви и да не се съпротивлява, и да продължава да яде, значи животното ще бъде съвсем „укротено“ и доверчиво. Постепенно ще започнете да я слагате на ръкава си и да ходите из стаята и апартамента, давайки ѝ възможност да се запознае с окръжаващия свят. Игуаните са много любопитни, ако гущерът вече не изпитва панически ужас, то той с любопитство ще разглежда всичко наоколо, забравяйки за своите опасения, и постепенно ще започне да приема да го разнасяте на ръце. Между другото не правете това в тънки дрехи или с къс ръкав, острите нокти на игуаната ще ви напомнят за себе си.

При първия опит да вземете игуаната на ръце трябва да сте много внимателни, ако се изплаши от нещо игуаната ще се стреми да се покатери нагоре и може сериозно да издере лицето ви. В бъдеще, когато животното започне да позволява да му се правят разни манипулации, е нужно периодически да се подрязват или да се изпиляват ноктите.

След определено време гущерът ще ви посреща на вратата на терариума, след това самостоятелно ще се качи на ръката ви, а когато забравите да затворите вратичката на терариума ще излезе, и когато ви намери някъде, в кухнята например, ще се разположи на коленете ви, затваряйки очи от удоволствие.

Разум и навици

Ние сме свикнали да възприемаме влечугите като същества без разум, чийто мозък заема толкова малко място, че и дума не може да става за мисловен процес. В случая със зелената игуана тази представа е невярна. Игуаната разбира много и е способна да анализира окръжаващата я среда. Разбира се, това се касае за напълно социализираната игуана, мозъкът на която не е зает с постоянен страх. Такава игуана с удоволствие възприема и мисли, в което сами ще се убедите. Търпението и доброжелателността ще ви позволят да завоювате пълното доверие на вашия гущер.

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

Много собственици на „укротени“ игуани казват, че техните питомци много добре знаят името си и отлично откликват на него. Много игуани знаят дневното разписание на собственика и внимателно следят за неговото спазване. Ако станат някакви нарушения, игуаната например сама напомня на стопанина, че вече е време за ядене. Това се отнася особено за игуани живеещи без терариум и свободно движещи се из дома. Те много бързо започват да разбират думата „НЕ“. Много е забавно да се наблюдава как се опитват да надхитрят човека, например чакайки стопанина да се обърне и да се нахвърлят на паничката с котешка храна. Разбира се, игуана която прекарва по-голяма част от времето си в терариум не може напълно да развие своите таланти, затова се препоръчва по-често да я пускате на разходка в дома, но винаги под наблюдение. Когато свикне, игуаната ще си намери най-удобното за нея място и ще се забавлява сама, изграждайки множество привлекателни навици. Знам за игуана, която обича да се къпе във ваната с децата. Много игуани избират первазите, в качеството им на наблюдателна кула, греейки се на слънце, и с интерес следят какво става на улицата. Много игуани, приучени да получават храна в кухнята, излизайки от терариума важно крачат към мястото за хранене.

Ще останете учудени от скоростта на изработване на рефлекси и навици в тези на вид неразумни същества, от вниманието, с което изследват всеки нов предмет или обстановка, щателно изучавайки и запомняйки го, отдавайки на всяко нещо в обкръжаващата ги среда неговото място.