(превод със съкращения)

АВТОР Д-Р Д. Б. ВАСИЛИЕВ

Избор на игуана… Когато чувствителните хорa си избират домашен любимец в главата им нахлуват разни мисли – да спасят някое нещастно умиращо животно, търпящо мъки в някой зоомагазин или от някой немарлив собственик. При избора на зелена игуана трябва напълно да изхвърлите подобни мисли от главата си. Лечението на едно видимо изтощено животно може няколко пъти да превиши покупната му стойност и в същото време не гарантира, че игуаната ще си възвърне „търговския вид“. Тежко преболедувалите гущери по правило остават инвалиди, поради необратими изменения на вътрешните органи или сухожилните и ставни връзки, те попадат за цял живот в „рисковата група“ за много заболявания. Така че по-добре си спестете нервите и парите, а и разочарованието.

Адаптация на младите игуани

При игуани в период на адаптация е повишен тонусът на симпатиковата нервна система и нивото на стресовите хормони. Ако тази ситуация се запази дълго време, стресът преминава в изтощение, което води да разстройство на много от органите (невинаги обратими). В такива случаи лекарят поставя диагноза „синдром на дисадаптация“. Във всяка група животни се срещат екземпляри, които не са способни да се приспособят към начина на живот в плен и всичко завършва с това, че те направо пред очите ни губят тегло и в края на краищата умират, независимо от всички усилия на стопаните си. В ранен стадий, лекарската помощ може да помогне и съществено да повиши шанса за живот на такива животни. (Лечението е дълго, включва инжекции, системи и т. н., б. пр.), но терапията с болезнени инжекции не може да продължава непрекъснато и то при животни, които и без това са в стрес. Както и в природата, така и в плен, се наблюдава естествен подбор. По тази причина някои животни загиват, независимо от нашите усилия. За да не се превръща запознаването ви с новия домашен любимец в мъчителна борба за неговото оцеляване, постарайте се да направите правилния избор и да подходите към неговото отглеждане с цялата си отговорност. Ето ви и най-простите препоръки за това:

1. В началото настанете игуаната в неголям терариум и ѝ осигурете източник на топлина. Мощността на лампата трябва да се равнява на обема на терариума – терариум 60 литра изисква лампа 60 вата, 100 литров – лампа 100 вата и т.н. (Универсални препоръки за постигане на оптимална температура няма, трябва да се мисли за всичко – разположение на тераиума, сезони и т. н., правете подобрения, докато постигнете необходимата температура и температурни зони – б. пр.).
2. Като начало застелете дъното на терариума с вестник (или с домакински салфетки). Това ще ви помогне да проследите изпражненията на животното. Изпражнението на здравата игуана е полумеко и има определена форма. Течното, воднисто, зеленикаво, лошо миришещо или с кръв изпражнение е признак на сериозен здравословен проблем.
3. Поставете в терариума плитък съд с чиста топла вода. Водата сменяйте ежедневно.
4. Пръскайте игуаната един-два пъти през деня, но правете това не по-късно от 18,00 часа, за да може да изсъхне и да се погрее на лампите, преди да угаснат.
5. Хранете игуаната със ситно настъргана смес от зеленчуци и плодове. След като игуаната хапне един-два пъти, започнете да добавяте, калциево-витамнни добавки в много малки количества, за да приучите игуаната към техния мирис. Ако животното не започне да се храни до една седмица веднага го заведете на лекар.
6. Независимо от къде сте купили животното, направете паразитно и бактериологично изследване при квалифициран ветеринарен лекар. Хелминти и протозои са нещо нормално при възрастна игуана, но в младите животни, даже безобидни острици и глисти могат да нарушат работата на червата и да предизвикат стрес. Някои парази имат директен жизненен цикъл и образуват кисти, които се запазват във външната среда. В терариума игуаната непрекъснато ще се заразява и след няколко месеца това ще се отрази на здравето ѝ. Глистите предизвикват обезводняване, нарушена функция на червата, бъбреците и пикочния мехур.
7. В течение на първите две до четири седмици не трябва да общувате активно с животното. По принцип, до навършване на 3-месечна възраст, животните не трябва да се безпокоят. Ако малчуганът е много страхлив ще се наложи да озелените терариума, да поставите укритие, а ако е необходимо и да закриете част от предното стъкло, за да се успокои животното. За всички неадаптирани игуани е характерна реакцията на „борба или бягство“ в присъствието на големи движещи се обекти.
8. Общувайте с игуаната много внимателно. Стопаните и техните деца, в желанието си да общуват с игуаната, започват твърде рано и твърде често да взимат гущера на ръце и то без необходимото внимание. В никакъв случай не трябва да хващате игуаната за опашката, да се опитвате да я отделите от дрехите или други предмети, за които се е хванала със сила, а също така не трябва да я хващате за крайниците. Никога не трябва да хващате игуаната, след като е яла или пила.
9. Винаги се отнасяйте с игуаната като към потенциален източник на салмонелоза. Игуаната няма място в дом, където има деца по-малки от 4 години. На по-големите деца не позволявайте да вземат игуаната на ръце. На стопаните трябва да им стане навик да си мият ръцете с антибактериален сапун.

През първите две – четири седмици ще стане ясно минал ли е периодът на адаптация на игуаната или не. Тези, които са се адаптирали ще започнат редовно да се хранят и да качват тегло, а не да губят. Във връзка с това е добре да се мерят всяка седмица. Индикация за повишаване на теглото е опашката, в основата си тя става кръгла и яка, а в обратния случай е слаба. След това повишаването или загубата на теглото ще стане видно на бедрата.

Игуаните успешно преминали периода на адаптация имат закръглени форми (само не ги бъркайте с рахит и фиброзна дистрофия), активни са, хранят се ежедневно и видимо растат. С такава игуана вече може да се опитате да създадете връзка и да я преместите в голям, постоянен, добре аранжиран терариум.