Сигурно си задавате въпроса – „Защо да пускам игуаната на разходка, след като си има просторен терариум? Отговорът е – за да я опознаете, а и не само. Това не е задължително, но е нормален етап от съжителството с игуана. Зелените иуани са изненадващо социални животни. Aко вие имате игуана и я гледате правилно, вероятно в един момент тя ще пожелае да излиза, да се разхожда, да общува с вас, да бъде част от ежедневието в дома ви и това ще е взаимно, самите вие ще го усетите. Ние непрекъснато твърдим, че игуаните не са като кучето или котката. Те са различни в много отношения, но също така изграждат привързаност и близост. Ако вие не изолирате игуаната „зад стъклото“, ще имате един много симпатичен и мил приятел до себе си. Истината е, че колкото и да е просторен терариумът, ако вие успеете да изградите  взаимоотношения с вашия любимец, той ще пожелае да разшири периметъра си. Вие ще сте поласкани от неговото внимание и привързаност и в същия момент ще пожелаете да го гушнете или пуснете…  Няма как да видите цялата изящност, огромното любопитство, интелигентност, хитрост и неуморна упоритост на зелената игуана, ако я държите само затворена. Разходките ѝ дават възможността да развие качествата и инстинктите си, освен това са полезни за мускулатурата. Многогодишните собственици на игуани ги пускат съвсем свободно из къщата и двора. Възрастните социализирани игуани знаят къде, кога и как да излизат и да се прибират, и нямат нужда от ограничения. Не ви съветваме да правите това, първо трябва да придобиете опит и да изградите взаимно доверие.

Въпреки, че разходките могат да доведат до погроми в дома, унищожаване на цветята и пердетата, не пренебрегвайте този важен момент от социализацията на гущера. Крайният резултат си струва.

И така – Началото

Подготовката трябва да започне с пълно обезопасяване на дома. Затворете всички прозорци и врати. Приберете всички дрехи, чорапи, ситни нещица, които динозавърът с удоволствие ще налапа. Ако имате отровни цветя, преместете ги в друга стая. И никога, ама никога не оставяйте игуаната сама! Тя е като самият Худини и ако я изпуснете от поглед ще се изпотите доста, докато я намерите. В повечето случаи избягалата игуана никога не бива намерена. Е има и щастливци, но те не са много. Това, което първо трябва да решите е – докъде искате да стигнете в общуването си с игуаната и каква свобода бихте ѝ дали.

Какво да не забравяме никога:

Влечугите са преносители на салмонела. Там, където има деца до 4-годишна възраст, влечугото няма място. Никога не позволявайте игуаната да се разхожда в кухнята и в спалнята. Не позволявайте игуаната да виси по хавлиите в банята. Личната ви хигиена трябва да е безупречна. Всичко това е за ваша безопасност. Рядкост е, но има регистрирани случаи и затова не трябва да се пренебрегва миенето на ръцете всеки път, след като сте общували с игуаната.

Към разходките можете да пристъпите единствено и само, след като е минал периодът на адаптация. Когато тя не се мята панически, щом ви види, спокойно приема почистването на терариума и ви позволява да я държите на ръце, без да се съпротивлява – едва тогава може да започнете с разходките. Ако не спазите тези условия, „разходката“ ще протече трагично. Най-вероятно животното ще се завре в най-труднодостъпното място и ако изобщо го намерите ще видите голям зор, докато го извадите, при което ще нанесете най-вероятно травми на животното, а и самите вие ще получите такива. Първоначално ще ви бъде трудно да откриете къде е. И тъй като игуаната не може да скимти или да издава звуци, дори и вече да се е разкаяла, няма как да ви се „обади“,  ще се наложи да местите мебели, да залягате зад и под шкафове и фотьойли и т.н. Търсейки тесни и тъмни укрития, те често много лошо се заклещват и това представлява сериозна опасност за живота им. За да улесните СВОЯ живот – огледайте всички възможни места, където игуаната може да се провре и ги обезопасете добре. Трябва да предвидите опасността от падащи предмети или прегради, които гущерът би могъл да бутне и те да се стоварят върху него. Имайте предвид, че са изненадващо силни и изобретателни. Знаем за случаи (не от литературата, били сме свидетели), в които са успявали дори да избягат от затворена клетка. Понякога търсенето на игуана отнема няколко дни, а има и случаи, в които стопаните не я откриват или я откриват мъртва. Не се учудвайте, има много случаи, когато игуаната просто не бива намерена. В домовете ни има много неща, които могат да наранят игуаната. Лошото е, че за много от тях не бихте се сетили и изобщо не ги идентифицирате като потенциална опасност. Затова не бързайте, добре подредете и обезопасете дома си. Направете невъзможен достъпа до радиатора! Игуаните често се крият зад него или лягат отгоре. Ако той е горещ, игуаната няма да усети това навреме и ще получи тежки изгаряния, а често може и да се заклещи там!

В пристъп на паника и страх игуаната се опитва да се скрие от света и хората, и може да си закачи някъде пръста и да го счупи, да се убоде или пореже на нещо, така че помислете, предвидете всичко. Снабдете се и със стълба, защото най-вероятно ще ви се наложи да смъквате гущера от корниза.

Първите разходки трябва да започнат от една стая и най-добре това да е стаята, в която е терариума. Много често, при уплаха, игуаната бяга да се скрие в терариума. Игуаната обича прозорците и светлината и обикновено се катери по пердетата. Естествено, не всички го правят, но повечето обичат.

Решение на проблема с бягството е да ѝ слагате нагръдник при първите разходки, и с ролетка да контролирате опитите за бягство. Нагръдници за игуани няма, затова ще се наложи сами да си направите. Трябва да внимавате, нагръдникът трябва да е безопасен, за да не се удуши или нарани игуаната. Знайте, че първите пъти е много вероятно игуаната да започне да се върти „като крокодил“ и яростно да се съпротивлява на нагръдника. Спокойно изчакайте докато се „навърти“ и след това внимателно я освободете.

Следващият етап е да създадете условия и взаимоотношения, при които игуаната просто няма да иска да бяга… Възможно е да се постигне…

Ако игуаната се загуби?

Въоръжете се с фенерче и претърсете всички тъмни ъгли и кьошета. Ще ви се наложи да поместите някои мебели, но го правете изключително внимателно, за да не нараните игуаната. Проверете всички корнизи, завеси, щори, зад радиаторите, (дано сте се сетили да ги намалите). При внимателно търсене може да забележите игуаната по стърчащата опашка. Оставете терариума отворен и с включени лампи, дори и през нощта, защото иги може да го смята за своя територия и да се върне там. Оставете купичка с храна в терариума. Помолете близките ви да не вдигат шум и да не оставят вратите и прозорците отворени. Наистина ще имате огромен късмет, ако знаете точно и със сигурност, в коя стая сте си загубили игуаната. Така ще търсите само в една стая, а не в цялата къща. Оглеждайте внимателно, не бързайте. През нощта оставете включена лампа и оставете храна и водичка, има вероятност иги да се съблазни и да изпълзи от скривалището си. Ако обаче игуаната не е привикнала към вас, тя ще изпадне в стрес и няма да иска нито да яде, нито да пие, нито ще мръдне от скривалището си. Излишно е да ви казвам до какво води това, нали? Затова пак ще повторим – разходките започват единствено и само, когато гущерът е свикнал с вас и не се страхува във ваше присъствие, т.е., след като е преминал периодът на адаптация и е започнала началната социализация.

Какво да правим след като намерим беглеца?

След като докопате дезертьора, първата ви работа е да го огледате за рани и травми. Ако има счупвания и дълбоки наранявания спешно, без да губите време тичайте на доктор. Ако се е отървал без травми и поражения, най-вероятно ще е преохладен – сложете го във вана с хладка вода. Ако сложите преохладен гущер в топлия терариум или вана с топла вода, той ще умре от рязката промяна в температурата. Затова температурата на водата трябва да бъде не повече от 25 градуса – т. е. хладка. Постепенно добавяйте по-топла вода (на интервали от около 15 мин.),  докато постигнете температура от около 30-33 ° градуса. Дръжте го там около час и половина, като водата трябва да е до гърдичките и част от гърба да не се покрива. Поливайте гръбчето с ръка. При това са възможни два варианта: а) игуаната да се престори на умряла, т. е. да си затвори очите и да се отпусне върху водата; б) като се позатопли, може да започне да се мята и да се върти „като крокодил“. В този случай се постарайте да не я нараните като я стискате, а леко я поддържайте с ръка и я поливайте с вода. Обикновено това ги успокоява. Всичко това важи, в случаите на преохлаждане,  но ако в дома ви е топло и тя е жизнена, спокойно можете да я пуснете в терариума. Важното е, ако има силно преохлаждане да няма рязка смяна на температурата, а това да става постепенно. След това поставете игуаната в терариума под лампата, дайте ѝ храна и не я безпокойте няколко дни. Това, разбира се, не изключва всекидневното почистване и хранене. Наблюдавайте игуаната, ако не се храни и не е активна, се обърнете към ветеринар.

По колко време да се разхожда игуаната?

Ами отговора на този въпрос е – зависи…. Ако сега започвате с разходките на малка игуана, те не трябва да надвишават 10-15 минути. Ако игуаната се държи спокойно, може постепенно да увеличавате времето. Опитните специалисти казват около 3-4 часа. ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ географската ширина и климатичните условия – сезон, температура, UV,…  Не трябва да се забравя, че през по-голямата част от времето игуаната трябва да се „пече“. Малка игуана, колкото и добре да се държи по време на разходка, трябва да се прибира да се позагрее няколко часа. Възрастните обикновено сами се сещат и се прибират да се пекат и после пак излизат на разходка. Добре е това да става в горе долу едни и същи часове, за да може тя да привикне към този ритуал. Например всеки ден, за около час.

Какво занимава игуаната, докато се разхожда?

Имайте предвид, че докато игуаната опознае стаята и намери най-удобното за нея място, където след това ще се разполага, тя ще обиколи и „близне“ всяко кътче от стаята. Така те опознават всяка нова територия, това е тяхното обоняние. Близването показва любопитство, а това означава, че игуаната се чувства добре. Когато е стресирана и уплашена тя няма да ближе предметите и да изследва територията, а само ще седи като препарирана в някой ъгъл. Следователно не трябва да има почистващи препарати и отрови за хлебарки, кърлежи, мишки и т. н., по пода и повърхностите, които тя може да близне. Не трябва да има малки предмети, които може да глътне. Малките игуани са виртуозни катерачи и са способни да се катерят по голи стени (дано не сте с тапети). Големите игуани също ще се пробват да се катерят по стените, но на тях им е по-трудно. Като понатежат, често падат… Няма да е лошо да се примирите с мисълта, че ще се наложи да си купите нови пердета след време. Не забравяйте, че мотото на игуаните е: „колкото по-високо, толкова по-добре“. Това им е вродено, те са дървесни гущери.

Опазването и цената на вещите, вазите от династията Мин, кристалните чаши, компютъра, тяхната материална или сантиментална стойност, е ваш проблем. Не очаквайте да внимават къде ходят и къде се катерят, кога кихат, оплювайки телевизора и монитора… Игуаната няма да се поколебае да налапа всичко, което може – дребни предмети, чорапи, кърпички за очила и т. н. Това може да доведе до запушване на червата и смърт. Махнете всички опасни предмети от пътя ѝ.

Пригответе се, че ако имате саксии, те ще са доста интересни за игуаната. Тя се отнася безцеремонно със стайните растения. Любимо занимание е ровенето в тях и яденето на пръст. Това е недопустимо и опасно за здравето на гущера.  Дори няма да коментирам защо трябва да махнете вазите с цветя, ако имате. Не дръжте вратата на пералнята си машина отворена, това ще привлече вниманието на иги.

Ако динозавърчето стигне до банята, то няма да пропусне да изучи тоалетната чиния и да се завре вътре. Затваряйте я. Ако имате препарати, затваряйте ги в шкафове. И винаги имайте едно на ум, че игуаната е способна да отвори шкаф. Затова пак да повторим – не оставяте игуаната без надзор по време на разходките. НИКОГА ИЗВЪН ТЕРАРИУМА, докато E САМА ВКЪЩИ. РАЗХОДКИ – САМО ВЪВ ВАШЕ ПРИСЪСТВИЕ!

Затваряйте гардеробите и скриновете. Попадне ли игуана в тях настава истинско бедствие. С острите си нокти може да унищожи всичко. Обърнете внимание как ще реагира игуаната на килима. Има килими, които са като магнит за игуаните, започват да ги хапят и дърпат. Това  може да доведе до запушване на червата, ако се нагълтат с материал от килим или черга. А има и шарки, които ги плашат! Имаме опит с игуана, която не понасяше троянска керамика. Мина време, преди стопанинът да разбере, че животното се страхува от шарките на чинията, в която го храни… Цветовете, дрехите, които носите – трябва да усетите как гущерът ги възприема. Понякога може да се сблъскате с необяснимо поведение, което се разрешава със смяна на облеклото. С огромен скептицизъм преведохме статии, в които ни обясняваха кои цветове предпочита игуаната. Оказа се, че всеки има пантофи с очи или халат на шарки, от които игуаната му се паникьосва, пуловер, който не понася… Имахме и случай с приятел, който има много социализирана игуана, която почти беше изскочила през балкона, заради шарени бермуди… Внимавайте, реакциите им са различни…

Зелените игуани имат истинска мания към огледала и отразяващи повърхности. Някои могат просто да съзерцават обекта отсреща, но повечето ще изпаднат в истински войнствено настроение. Ще започнат да хапят, да се дуят и бият с опашка. Закривайте огледалата. Игуаната има великолепна памет и веднъж съзряла огледало, след това ще ходи все там. Докато е малка ще ви е интересно и забавно, но войнствен пораснал мъжки пред огледало изобщо не е забавна гледка – това е опасна ситуация. Така се получават травмите с разбити носове, усти, счупени опашки, като това са леките наранявания. Чести са случаите, когато силен голям мъжки разбива огледало или стъкло, заради отражението си и тогава нараняванията са много тежки.

По време на своите проучвания игуаната ще си избере любими места, на които може да прекарва часове наред след това. Обикновено това са первазите на прозорците, пердета, корнизи и др. С възрастта и социализацията, игуаната сама ще се откаже да се катери, но с голямо удоволствие и с часове ще седи на перваза на прозореца, за да гледа навън. Не трябва да забравяте, че в студените дни до прозореца е хладно и гущерът може да се преохлади, така че не го оставяйте да зяпа, ако на пипане е студен. Приберете го да се стопли. Ако на прозореца ви пече слънце, зимно време ще е любимо място. Ако игуаната си е избрала парното до прозореца, винаги слагайте нещо между радиатора и гущера (възглавничка, дреха или др.), за да избегнете изгаряне, а и иги обича да седи на мекичко.

Ако имате други животни вкъщи, не позволявайте в началото да се срещат с игуаната. Махайте тяхната храна, ако има вероятност игуаната да стигне до нея. Тя с удоволствие ще налапа кучешка или котешка храна, но това е много вредно за нея. Има виртуози, които са научили игуаните си да живеят с останалите животни в къщата, но това упражнение не е за всеки… Детски крясъци, вой и мяукане, песни и танци на народите – това ви гарантира, че няма да социализирате страхливо и недоверчиво животно като игуаната. Не си създавайте излишни трудности.

И така – какво е важно да запомним:

• Дайте възможност на игуаната да опознае стаята и предметите, за да не страхува. Нека си избере любимо място, на което ще си седи.
• Организирайте разходките така, че да няма погроми и наранявания.
• Не изкарвайте на игуаната яда си, от направените от нея поразии. Не забравяйте – тя не е човек, нито пък куче и няма да разбере, когато ѝ се карате. Само ще я уплашите и стресирате.
• Контролирайте и наблюдавайте разходките и то не само, за да намалите поразиите и възможните инциденти, а за да опознаете по-добре любимеца си. Следващия път може да предвидите и предотвратите пораженията.

Оказва се, че колкото и да си е самодостатъчна една игуана, след като „уважи егото си”, често търси компанията на своя стопанин. Това няма да се получи веднага, няма да стане и за седмица или месец. Минават години, но ако сте търпеливи ще дойде моментът, когато игуаната ще идва при вас с настояване да я галите. Ако се е събрало цялото семейство или пък нещо майсторите, игуаната за нищо на света няма да пропусне с любопитен и нахален поглед да се присламчи и да наблюдава с интерес какво се случва. Чувството е неповторимо и не може да се опише, но е прекрасно да се изпита. Да наблюдаваш как малкият динозавър идва при теб, затваря очи, вдига глава и чака да го погалиш … Невероятно е!

Заради тези моменти си струва…