© 2006 www.uvguide.co.uk – used with permission
Материалите са от сайта http://www.uvguide.co.uk/
Получихме официалното разрешение на авторката Д-р Франсис Бейнс да преведем и ползваме нейните материали на нашия сайт.
Поднасяме своите благодарности за ценната информация и огромния труд.
(Снимките са от личен архив)
Отдавна е известно, че UV светлината дава възможност на влечугите, както и на много други същества, да синтезират витамин D чрез кожата си. Това е много важно за здравето и по-специално за метаболизма на калция.
През последните десет години, за любителите на влечуги, които трябва да осигуряват на любимците си източник на UVB на закрито, станаха достъпни все по-усъвършенствани светлинни източници. Днес има множество марки флуоресцентни пури и компактни лампи, предлагани в различни форми и размери, живачни лампи, а дори и UVB метални халогениди, предназначени за производството на още по-високи нива на UVB.
Проблемът
Най-големия проблем, който любителите срещат при използване на тези лампи е, че няма лесен начин да се разбере колко UVB радиация излъчва лампата и как може да се сравни с количеството ултравиолетова светлина, необходима на вида влечуго, което отглеждаме. В продължение на много години, просто трябваше да се доверяваме на претенциите и препоръките на производителите, по отношение на техния продукт, неговото подходящо място в рамките на терариума, както и средната полезна продължителност на живота на лампата или пурата. В резултат са възникнали всякакви заблуди, по отношение на това кои продукти са по-добри от другите, колко дълго издържат пурите и колко близо трябва да бъде влечугото до всеки различен тип лампа.
Решението
Всичко това започва да се променя с появата на прости ръчни UVB радиометри, които могат да бъдат използвани за измерване на количеството на UVB в нашия собствен терариум. Преди няколко години се сдобихме с първият от тези уреди от Съединените щати и го ползваме до момента, както и по-новите модели, а отскоро и спектрометър за измерване на UVB количеството на широка гама от лампи за влечуги. Работим също така с група собственици на радиометри в световен мащаб, с цел събиране на данни за естествените нива UVB в различни части на света, през цялата година, за да изследваме ултравиолетовата светлина, на която дивите влечуги са изложени в естественото си местообитание. Подробна информация за нашите радиометри – в секция „употреба на радиометъра“.
Нашият проект
В първата част на нашето проучване се разглежда UV светлината в природата. Представяме както нашите собствени измервания, така и тези на притежателите на радиометри – интернет групата, с която работим.
Базираме се на тези проучвания, за да определим каква и колко ултравиолетова светлина е необходима на влечугите в плен.
Накрая обобщаваме вида осветление на разположение на любителите в проста таблица: „UV в терариума.“
Какво представлява УЛТРАВИОЛЕТОВАТА светлина?
Ултравиолетовата светлина е част от така наречения ЕЛЕКТРОМАГНИТЕН СПЕКТЪР, който включва и Гама лъчи, Х-лъчи, ултравиолетова и инфрачервена светлина, микро и радиовълни.
Електромагнитният спектър е понятието, с което учените описват потока от енергия (фотони). Фотоните се движат като вълни. Разстоянието между максимумите на тези вълни (наричано „дължина на вълната“) зависи от енергията на фотона. Големите разстояния (дълги вълни) са свързани с по-ниска енергия, а малките разстояния (къси вълни) са свързани с по-висока енергия. За по-голяма яснота електромагнитният спектър е разделен на групи според дължината на вълната (или казано по друг начин, според честотата, която е обратнопропорционална на дължината – б. пр.)
При радиовълните (голяма дължина на вълната, ниска енергия), може да има около един километър между всяка отделна вълна, докато в другия край на спектъра, с видима и ултравиолетова светлина (къса дължина на вълната, висока енергия), разликата е толкова малка, че се измерва в нанометри – nm – една милиардна част от метъра). !
Човешкото око може да види лъчение с дължина на вълната 400-700 нанометра (nm) , и това ние наричаме „видима светлина“. Ултравиолетовата светлина има по-къса дължина на вълната от видимата светлина и не може да се види от хората, въпреки че за много животни, включително и влечуги, зрението се простира и в ултравиолетовия спектър.
Ултравиолетовата светлина се разделя на три категории, UVA, UVB и UVC.
UVA (320 – 400 nm) е важен компонент на слънчева светлина, и е налична в малки количества в обикновените битови крушки (с нажежаема жичка) и в осветлението, което се описва като „пълен спектър“ на светлината. По-голямо количество излъчват специализираните ултравиолетови лампи.
UVA е част от видимия спектър за влечугите, те виждат цветовете и обектите по различен начин от нас, заради това допълнително измерение на тяхното зрение. Някои влечуги разчитат на UVA светлината за идентифициране на индивиди от собствения си вид, от тяхната UVA-отразяваща маркировка, много растения и насекоми също имат UVA отразителна способност и „шарки“, които позволяват на влечугите да ги разпознават.
Влечугите, излагани на UVA показват повишени нива на социално поведение и активност, повишен апетит, UVA светлината оказва благоприятно влияние върху репродуктивната способност, тъй като има положителен ефект върху епифизната жлеза, светлочувствителна структура точно под мозъка, която отговаря за увеличаване и намаляване на дневната светлина с промяната на сезоните.
UVB (280 – 320 nm *) се съдържа в естествената слънчева светлина. Атмосферата блокира дължини на вълната под 290 nm, така че на земната повърхност диапазонът на UVB е от 290 – 320 nm. UVB се блокира почти напълно от обикновеното стъкло и повечето пластмаси, затова не преминава през прозорците или през стъклото на терариума.
Не се излъчва от обикновеното битово осветление или повечето така наречени светила с „пълен спектър“, но в днешно време вече съществува голямо разнообразие от лампи, които могат да осигурят UVB в терариума.
Има все повече доказателства, че влечугите всъщност могат да усещат UVB светлината, въпреки че дали тя е действително видима за тях не е сигурно.
Много видове влечуги, в частност дневните гущери, които се печат на слънчева светлина, използват UVB радиация, в диапазона на 290-315 nm, за да се улесни фото-биосинтезата на превитамин D3 (холекалциферол) в кожата. Ако влечугите от тези вдове са лишени от ултравиолетовата радиация с тази дължина на вълната, те развиват дефицит на витамин D, който може да се прояви като метаболитно костно заболяване, тежка и често фатална болест, която се среща много често при по-големи гущери като игуани и брадати дракони.
UVB може да има и други полезни ефекти. Доказано е, че стимулира производството на бета-ендорфини в човешката кожа, което води до усещане за физически и емоционален комфорт. Няма причина да се предполага, че този процес протича само при хората.
UVC (180 – 280 nm) е вредна за живите клетки, тя се филтрира по естествен начин от озоновия слой и не е необходима, нито разрешена в изкуственото осветление.
Слънчева светлина и витамин D
Витамин D и ултравиолетовата светлина – един забележителен процес
Начинът, по който много гръбначни животни използват слънчевата светлина в производството на витамин D3 в кожата и как този процес се регулира от самата светлина, все още са обект на много изследвания. Повечето проучвания са свързани с човешката биология, но изследователи като Холик, Фъргюсън и Хърман в САЩ са събрали доказателства, че процесът е много подобен в кожата на влечугите.
Процесът започва, с производството на холестерол, провитамин D, (пълно име 7-дехидрохолестерол или 7DHC) от клетките на кожата. Когато е изложен на UVB с дължина на вълнате между 290 – 315 nm, този провитамин D, който се задържа в рамките на клетъчната мембрана, много бързо се трансформира в превитамин D3. Пикът в производството е при дължина – 297 nm.
След това превитамин D3 бавно се изомеризира (трансформира чрез пренареждане на атомите в молекулата), в топлата кожа, в продължение на няколко часа, за да се превърне във витамин D3. Топлината е необходима за протичане на реакцията с нормална скорост. Влечугите си набавят необходимата топлина от слънцето, докато се печат.
Витамин D3 се освобождава от мембраните на клетките на кожата и се поема от „витамин D-свързващ протеин“ в плазмата. По този начин се придвижва с кръвния поток от кожата към черния дроб, където се хидроксилира до калцидиол, 25-хидрокситамин D3. Това е вещество, което се тества в кръвните проби, вземани за оценка на витамин D статуса на влечугите.
След това калцидиолът се разпространява чрез кръвта из цялото тяло. В бъбреците, част от него се превръща в активния хормон калцитриол. Това играе важна роля в метаболизма на калция, като регулира нивата на калций в кръвта, контролирайки усвояването на калций от червата, а също и от костите, в случай че количеството в диетата е недостатъчно.
В последните години се доказа, че калцидиолът играе важна роля в нормалното функциониране и на други органи. Той се поема от клетките в цялото тяло, и се трансформира вътреклетъчно в калцитриол. Това локално действие има благоприятен ефект върху имунната, сърдечно-съдовата система, както и за предпазване на клетките в много органи да се превърнат в ракови, чрез контролиране на клетъчното делене.
Има и нови доказателства, че клетките на кожата, на слънчева светлина, всъщност могат да извършат целия процес на трансформация на провитамин D в калцитриол вътреклетъчно, което може да увеличи устойчивостта на кожата към рак.
Калцидиолът при хората, има полуживот от около две седмици в кръвта. При някои влечуги, този циркулиращ калцидиол може да действа като основнен запас на организма от витамин D.
Витамин D3 не остава във високи концентрации в кръвта. При хората, количеството, което не се е хидроксилирало до калцидиол в черния дроб, се складира в телесните мазнини, където се съхранява. Не сме запознати обаче с изследвания, установили дали такова съхранение е възможно при влечугите, и ако е, колко дълго може да продължи.
Регулиране на производството на витамин D3.
Витамин D3 е вещество, което в големи количества е токсично. От 1920 година, витамин D се прибавя към млякото за човешка консумация, за да се премахне рахита, но през 1950 година това е забранено в Европа, защото децата започват да страдат от предозиране.
При влечугите, предозирането на витамин D в диетата води до хипервитаминоза D, което води до увреждане на бъбреците, калцификация (втвърдяване) на меките тъкани, включително големите кръвоносни съдове, и преждевременна смърт.
Въпреки това, не е известно хипервитаминоза D да е настъпвала при видовете влечуги, които се печат на слънце (или други видове) и се снабдяват с витамин D от светлината, независимо по колко време се печат. Това е така, защото има вградени механизми за безопасност, предотвратяване на свръхпроизводството на витамин D в кожата. Интересното е, че те също са свързани с ултравиолетовата светлина.
Както видяхме, когато едно влечуго се пече на пълна слънчева светлина, превитамин D3 се произвежда много бързо и се натрупва в кожата. Превръщането му във витамин D3 е много по-бавен, топлиннозависим процес. Би могло да се очаква да се синтезират огромни количества пре-D3, но това не се случва. Това е така, защото пре-D3 също е чувствителен към ултравиолетовата светлина до 325 nm, и една част се превръща много бързо в два биологично неактивни продукта, лумистерол и тахистерол. Те също така се натрупват в кожата.
Повечето изследвания са били проведени върху човешка кожа, но се смята, че същият процес протича и при влечугите. Лумистерол е бил изолиран от гекон, от кожни проби, изложени на слънчева светлина.
Има и втора линия на защита срещу свръхпроизводството на D3. Както видяхме, след като се произведе, витамин D3 се пренася от кръвния поток до черния дроб. Въпреки това, при натрупване на повече витамин D3 в кожата – ако, например, се произведе повече, отколкото свързващият протеин може да отстрани – ултравиолетовата светлина го разгражда до три нови вещества: два супрастерола и 5,6 транс-витамин D. Последният продукт има известна биологична активност, другите се считат за инертни.
(…)
Регулиране на излагането на слънце чрез поведението.
Някои влечуги са способни да усещат дали им е необходим витамин D, и да регулират времето, което прекарват припичайки се на UVB светлина. В едно изследване, проведено с леопардови хамелеони (Furcifer pardalis), тези, подложени на диета с ниско съдържание на витамин D3, прекарвали повече време да се припичат под ултравиолетова светлина, отколкото онези, които имали високо съдържание в диетата. В допълнение, те са по-привлечени от лампи, излъчващи UVB, отколкото от еднакво ярки източници, които излъчват само UVA. Не е известно дали те действително могат да виждат UVB светлината, но изглежда, че могат да я усещат по някакъв начин.
Изследвания като тези показват колко добре влечугите са пригодени да се възползват максимално от ултравиолетовата светлина в заобикалящата ги среда.
UV светлина в природата: Слънчева ултравиолетова светлина
Навън на слънчева светлина – UVB измервания по света – Ефектите на окото и стъклото
На открито са възможни два вида измерване.
Директни показания са тези, при които уредът е насочен директно към слънцето. Те показват максималното количество UVB, което влечугото ще получи чрез кожата си, ако седи на пълна слънчева светлина и премества тялото си така, че да улавя слънцето.
Непреките показания са тези, при които радиометърът е насочен в друга посока. Те са по-показателни за количеството UVB, което влечугото получава върху кожата си от отразена UVB. В слънчев ден, UVB лъчите, които се отразяват и разпръскват от небето и от земята може да достигнат доста високи нива, дори на пълна сянка.
За да имаме представа за вида на UVB нивата, които се срещат в природата, ние работим с други членове на международната интернет група UVB Meter Owners за изграждане на база данни от UVB измервания, направени в целия свят, по различно време на деня и месеца на годината.
Тъй като съществуват значителни технически трудности, свързани с измерването на ултравиолетова светлина, и се знае, че има различни UVB радиометри с еквивалентна точност, които дават различни показания при еднакъв източник на светлина, всички записи са събрани с помощта на същия инструмент Solarmeter Model 6.2 UVB .
Това изследване е далеч от приключването. Пълни подробности и актуализации са достъпни на уебсайта на групата, освен това приветстваме ново участие.
При разглеждане на UVB в природата е много важно да се помни, че НЯМА влечуго, което да седи на слънце цял ден. Най-лесно се измерват максималните нива на слънчевата UVB на открито, под ясно небе. Този подход е обоснован, защото събирането на тези данни дава ясна информация за максималното количество UVB, което влечугото може да получи. Това далеч не означава, че тези нива са необходими и дори може да бъде опасно да бъдат достигани в терариума. Трябва да се има предвид микрохабитата на всеки вид. Каква сянка и подслон ползва дивото влечуго? И виждало ли е изобщо някога пряка слънчева светлина? Надяваме се да съберем данни от микроместообитанията на влечугите, както и стойностите, измерени под открито небе, на ясни дни … и двата типа измервания са необходими.
Най-важният фактор е ъгълът на слънцето. Когато слънцето е ниско на хоризонта, светлината трябва да преминава през по-дебел слой на атмосферата, който поглъща повече UV светлина. Затова най-високи показанията са получени около средата на деня, когато слънцето е най-високо в небето или на голяма надморска височина, където въздухът е по-тънък. Най-високите показанията (на морското равнище), се виждат при ясно небе в тропиците, когато слънцето е точно над главата. По време на равноденствията това ще бъде на екватора, при слънцестоене то ще бъде на Тропика на Рака през юни, и Тропика на Козирога през декември.
Колкото по-далеч от екватора са правени измерванията, толкова по-ниска UVB е отчетена, дори в средата на деня, защото слънцето е по-ниско в небето. Най-ниските показания се измарват във високите географски ширини и в двете полукълба през зимните месеци – когато дните са къси и слънцето не се изкачва високо в небето.
Облаците също оказват значително влияние върху количеството UVB, което достига до земята. Измервнанията показват, че дори и близо до екватора, тежки облаци и дъжд могат да намалят средните дневни показания (под 100 μW / см ²).
На открито нивата на UVB се влияят от много фактори. Едно влечуго, което се припича на слънчева светлина получава повечето си UVB директно чрез осветения си от слънчевите лъчи гръб, но и всички части на тялото му получават някаква UVB, така както улавят и светлината. И двете – ултравиолетова и видима светлина – се разпръскват и отразяват от небето, дърветата, тревата и всичко заобикалящо.
Ефект на мрежата и стъклото
Мрежа
Въпреки отчитането на резултатите от измервания навън, установихме загуба на UVB, когато се използва мрежа (2 см) за покриване на участъка за печене.
Директни измервания взети от вътрешната и външната страна на огряната от слънцето клетка, покрита с мрежа с пластмасово покритие, показват загуби от 15-20 % под мрежата.
В облачни дни, са правени измервания на външни заграждения покрити с мрежа за кокошарници, които блокират 7% от UVB, и четвърт-инчова (≈ 0.64 см) мрежа, които блокират 35-37% от UVB.
Допълнителни тестове, проведени върху парче фина (5 мм) поцинкована мрежа, установиха, че тя блокира 20% от UVB, а типа мрежа за мухи, която често се използва за терариуми за хамелеони предизвика загуба от 30% от UVB.
Найлонова мрежа на капака на терариума намалява UVB с 40%, и най-накрая, гъста мрежа за мухи, използвана за покрив на малко открито ограждение блокира 50% от UVB.
Това показва значението на използването на най-широката възможна мрежа за външни боксове, като е желателна максимална UVB експозиция.
Стъкло и акрилни плоскости
Тествахме UVB пропускливостта на различни материали.
„Кронглас” – стълко за прозорци и аквариуми/терариуми – почти напълно блокира UVB. Измервателният уред насочен директно към слънцето под прозорец от двоен стъклопакет отчита 2uW/см², като в същия момент безпрепятственото отчитане беше 147uW/см ² – над 98,5% от UVB беше блокирана. През други прозорци и няколко стъклени терариума е отчетен 100% блок. За влечугите да живеят на закрито, зад стъкло е невъзможно, следователно трябва да се излагат на естествена UVB от слънцето.
Един от авторите е имал късмета да посети голяма частна колекция от европейски и евроазиатски гущери, намираща се в Съсекс, изложена в открити заграждения и преконструирани оранжерии. Висококачествено градинарско стъкло, използвано в един от парниците е показало малко по-добра пропускливост, от обикновеното стъкло: блокирало 97-98% от UVB. Но, панели от 2мм UV пропускливи акрилни листове Плексиглас® (Clear UV-Transmitting Plexiglas Acrylic Sheets) и 10-годишни панели с двустенен акрил, сега продавани като Plexiglas Alltop, използвани за покрива, показали, че притежават отлична UVB пропускливост. Били са измерени загуби на само от около 20% с акрилни листове и 30-40% при двойни акрилни панели.
Планират се допълнителни изследвания на тези материали. Въпреки това, стъклата от UV-пропусклив акрил вече не са в масово производство и все по-трудно се намират. Повечето акрилни стъкла сега са разработени с добавки, които блокират всички UV лъчи. Открихме много малък брой търговци, които продават акрилни листове специално ЗА УПОТРЕБА С ШЕЗЛОНГ, които пропускат до 80% от UVB.
Важно е да се знаят и естествените нива на UV светлина, които са на разположение на нашите влечуги в различните точки на света, но от колко те действително се нуждаят? Още по темата за изследванията в областта на UV изискванията на влечугите в следващия раздел:
На какво количество UVB са изложени дивите влечуги в природата?
Резултатите от нашите измервания на слънчевата UVB от цял свят показват ясно, че в рамките на един ден, влечугите в дивата природа са изложени на огромни промени в количеството на UVB, което получават, в зависимост от времето на денонощието и облачността, в зависимост от това дали влечугото е на слънце или на сянка, и дали в близост има повърхност, която отразява слънчевата светлина и UVB по посока на влечугото.
Това не означава, че всички влечуги се нуждаят от излагане на UVB светлина, само че тя нормално присъства в тяхната среда. Когато влечугото реши да се пече на слънце, получава съответно големи количества : дори в Англия това може да надвиши 20-30 пъти нивото, на което са изложени на сянка. Въпреки това много влечуги никога не го правят. Някои видове живеят почти изцяло в зелената сянка на дърветата или в дупки, нощните влечуги и видовете активни по здрач (зазоряване и привечер), активно избягват ярка дневна светлина, въпреки че някои могат и да се попечат на късно вечерно слънце. Дори и най-големите поклонници на слънцето обаче се оттеглят на сянка в определени часове на деня, някои видове се местят непрекъснато от слънце на сянка, като така регулират телесната си температура през деня.
Кожата на различните видове има различна чувствителност към UVB.
(…)
От какво количество UVB се нуждаят влечугите?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. В продължение на милиони години, нашите влечуги са живели в свят, в който UVB, UVA и видимата светлина са навсякъде около тях, както и различни видове са еволюирали във всяка екологична ниша, с поведение (като предпочитания за печене на слънце), и телесни характеристики (като дебела или тънка кожа, тъмна или светла пигментация), различен арсенал за използване на наличната UVB, по най-ефективния възможен начин.
Логично е, че стопаните не могат да сбъркат особено, ако се стремят да подражават на естествената UVB среда, обитавана от вида, който отглеждат.
Няма достатъчно научни данни, които да подкрепят препоръките за някакво конкретно ниво на UVB за различните видове. Повечето предложения са все още на базата на личния опит на стопаните, но макар и бавно, се натрупват нови данни и познанията по въпроса отбелязват напредък. Постоянно се появяват нови проучвания на UVB светлината, предпочитанията за излагане на светлина, производството на витамин D3 при различни видове, от chuckwallas до игуани и хамелеони.
(…)
В САЩ вече се превръща в нещо съвсем обичайно, собствениците на игуани да включват кръвни тестове за серумните нива на калцидиол, в своите редовни контролни ветеринарни прегледи.
СВОБОДА НА ИЗБОР
Всички знаем, че влечугите се нуждаят от „топлинен градиент” и част от нормалното им поведение включва местене в различните температурни зони, така че да поддържат здравословна телесната температура. По същият начин, някои влечуги са „наясно” с нивата на ултравиолетовата светлина и всъщност се местят в и извън обсега на източника, в съответствие с техния телесен статус и необходимост от витамин D3. Затова би следвало да предоставим на нашите животни UV светлина по същия начин, по който им осигуряваме топлина, а именно – да се гарантира възможността животното само да изберете колко UV да абсорбира, чрез създаване на UVB зони в терариума.
Има наблюдения за такова поведение при зелени игуани (Iguana Iguana) , подложени на лечение на метаболитно костно заболяване с UVB. В началото на терапията си, те избират да лежат точно под високоинтензивни UVB лампи през по-голямата част от деня, на нива от около 175 uW/см² (максималните, които се предлагат). С напредъка на възстановяването те започват да предпочитат периферията на зоната с висока UVB.
Тези наблюдения допълнително подчертават необходимостта да се осигурят различни нива на UVB интензитет, за да могат влечугите да се движат към и от UV спектъра на своите предпочитания, така като те биха правили в дивата природа. Важно е също така да се гарантира, че ултравиолетовата светлина се поставя достатъчно близо до топлото място за припичане, за да може влечугото да получава топлина и ултравиолетова светлина едновременно. Ако влечугото има избор между две еднакво ярки светлини, едната от които излъчва UVB, то ще предпочете именно нея, но въпреки това, ако UVB източника не е особено ярък, влечугото може да избере по-яркия или просто най-топлата част от терариума за припичане, така то не успява да се възползва от ултравиолетовата светлина.
UVB Препоръки за различните видове.
(…)
Тропически видове
Игуаните изглежда имат средни изисквания и модел на поведение, по отношение на UVB, в сравнение с пустинните и сенколюбивите влечуги. Зелени игуани (Iguana Iguana) са наблюдавани да се припичат дълго време, при пълна слънчева светлина, в началото и в края на деня, когато UVB нивата са по-ниски, като след това, по време на горещата част на деня, се оттеглят в зелената сянка.
Скривайки се, те избягват високоинтензивната UVB на обедното тропическо слънце, която може да надвишава 450 uW / см², но продължават да бъдат изложени на значителни количества отразена и разсеяна UVB, които могат да достигат стойности малко по-различни от тези на слънцето сутрин и вечер, при които те се печат на воля; регистрирани са нива от 200 uW/см².
Маккагър (MacCargar, R. 2003. Iguanas and Artificial Ultraviolet Light: How and How Much Made Simple – Well, Not Exactly Simple. Journal of the International Iguana Society) препоръчва стопаните на зелени игуани да предоставят на своите животни нива от най-малко 75-150 uW / cм², за поне 6 часа на ден, и докладва наблюдения, че игуаните, на които е предоставена възможност, избират тези нива. Друго проучване показва, че абсолютният минимум, необходим за поддържане на адекватни нива на витамин D3 е 10 uW/cм², но авторът препоръчва отглеждащият да се стреми към 20 – 40 uW / см² на мястото за печене на игуаната. (Krughoff, D.A. 2003. Reptile Lighting 2003. Myiguana.com, Hoyleton, Illinois.) Тези нива обаче са близки до минимумалното ниво, на което една дива зелена игуана би била изложена през деня, докато е в дебела сянка; Зелените игуаните не са сенколюбиви обитатели. Първата спомената препоръка – за едно ниво от около 100 uW / см² в самата зона за печене, с по-ниски нива в сянката, изглежда много по-подходяща.
Ултравиолетова светлина в терариума
Ползи и рискове
Дали влечугите се нуждаят изобщо от UVB, при наличие на витамин D в диетата?
Добавки с витамин D или ултравиолетова светлина?
Отдавна е известно, че някои видове влечуги, които обикновено не се припичат на слънчева светлина, включително повечето змии и гущери, нощни или активни по здрач, могат да се отглеждат успешно в плен без ултравиолетова светлина, при условие, че се добавят адекватни нива на витамин D3 в диетата. Това са предимно месоядни или насекомоядни видове, които, може да се очаква, че в природата получават значителна част от нужният витамин D3 от диетата си. В по-голямата част от литературата за отглеждане на тези видове се посочва, че UVB все пак е необходимо.
Доста видове гущери с дневна активност също са били отгледани успешно от зоологически градини и частни гледачи, които са обогатявали храната с D3 добавки, но без ултравиолетова светлина. Това не е нормална ситуация за тези влечуги, тъй като в дивата природа, много от тези видове се припичат на слънчева светлина, и използват ултравиолетовата светлина да синтезират голяма част от витамин D3. Изискват се много умения и огромен опит, за да се установи правилната доза на добавките. Липса на адекватни нива D3 при метаболитното костно заболяване – състояние често срещано в плен. Предозирането причинява също толкова катастрофална хипервитаминоза D. Това вероятно се дължи на липсата на ефикасен механизъм за справяне с излишъка в храната, тъй като природните храни е много малко вероятно да съдържат токсични нива на витамин D.
Някои видове обаче, изглежда не могат да усвояват ефективно витамин D3 от храната. Това може да се дължи на факта, че в природата техните диети са с особено ниско съдържание на витамин D3 и те са пригодени да разчитат почти изцяло на UVB фото-биосинтеза на този витамин. Гущерите вегетарианци също попаднат в тази категория, тъй като растенията съдържат предимно витамин D2, които се смята за неизползваем от влечугите. Въпреки това, насекомоядни и дори хищници, могат също да попаднат в тази категория. Зелени игуани, гигантски гекони и комодски варани, държани на експериментални диети, съдържащи витамин D3 и калций, но лишени от UVB светлина, са развили патологични симптоми.
Излагането на влечугите на UVA осигурява общоизвестни физически и психологически ползи.
Възможно е UVB светлината също да носи психологически ползи. Влечугите имат естествената способност, да използват UVB светлината, за да се синтезират точно необходимото количество витамин D3.
Повечето стопани, отглеждащи влечуги предпочитат да предоставят ултравиолетова светлина за всички дневни гущери, за които е известно, че в природата се печат на слънчевата светлина, вместо да ги лишат от нейните предимства и да експериментират с хранителни добавки D3.
Осигуряване на ултравиолетова светлина на влечугите в плен
Най-добрият и най-балансиран източник на ултравиолетова светлина е, разбира се, слънцето. Когато се отглеждат влечуги при климат, който позволява да им се даде достъп до природна, нефилтрирана слънчева светлина – това е идеалният вариант, при условие че животните имат свободен достъп до сянка и подслон, тъй както биха имали в дивата природа, и температурата на околната среда е подходяща за тях. Открити заграждения се използват с голям успех в много зоологически градини и частни колекции.
Въпреки това, на много тропически видове им трябва закрито помещение, с умерен климат, през по-голямата част от годината. През последните десет години се разработват все по-усъвършенствани светлинни източници.
Опасностите от прекомерно излагане на ултравиолетова светлина.
Ползите от умерено излагане на естествена слънчева светлина са неоспорими, както за хората, така и за много видове слънцелюбиви влечуги. Въпреки това е известно, (поне при бозайниците), че прекомерното излагане на слънчевите ултравиолетови лъчи или техен изкуствен еквивалент, може да бъде вредно. Ситуацията при влечуги не е проучена в подробности, но е почти сигурно, че е сходна.
Въпреки че резултатите от тестовете показват, че UV светлината, излъчвана от повечето лампи за влечуги, представлява само една малка част от спектъра на естествената слънчева светлина, всички изкуствени източници на UV радиация, трябва да бъдат използвани внимателно. Освен това, някои от най-новите живачни лампи излъчват високи нива UV отблизо. Препоръките на производителите за минималните разстояния винаги трябва да се спазват стриктно.
(…)
Прекомерното излагане на UV лампи се посочва като причина за летаргия, потъмняване на кожата, анорексия и смърт при игуаните…
Може да уврди очите.
При липса на повече информация, трябва да се подсигурим, доколкото е възможно, че нашите влечуги не са изложени на нива на UVB, които биха били неестествено високи за диво животно от този вид в нормалното му местообитание. Влечугото винаги трябва да има възможността да излезе от ефективния обсег на UVB светлината. Повече UVB, над изискването за производство D3, не е от полза, тъй като, както видяхме, фото-биосинтезата е самоограничаващ се процес…
© 2006 www.uvguide.co.uk – used with permission