Кожата на влечугото трябва да бъде чиста, без охлузвания, белези, драскотини и ухапвания, които могат да се възпалят. По кожата не трябва да има жълти или кафяви сухи петна – това са следи от изгаряния, или заболявания, които ще се наложи да лекувате. Коремът трябва да бъде чист, без следи от пръст или екскременти – тяхното наличие говори за отглеждане в лоши санитарни условия, в резултат на което, гущерът може да бъде с отслабена имунна система и даже болен.

Около клоаката не трябва да има засъхнали екскременти – това показва наличие на чревни заболявания, проблеми с храносмилателната система или наличие на паразити.

По тялото, лапите и опашката не трябва да има подутини, неравности или изкривявания, възникващи след счупване, при сериозен калциев дефицит и, понякога, при наличие на подкожни хелминти (паразитни червеи). Животно с такъв проблем винаги изисква лечение.

Наличието по кожата на бавнопреместващи се червенокафяви или оранжеви точки говори за заразяване с акари.  Особено внимателно трябва да се огледа кожата около ушите, гърлото и гребена. Наличието на акари говори за лоши санитарни условия на отглеждане, което е гаранция и за някакъв друг здравословен проблем.

Краката трябва да бъдат еднакви, с цели нокти, без подутини по пръстите и ставите, които се появяват при нарушена обмяна на веществата, при калциев дефицит или след счупване. Лапите не трябва да бъдат прекалено тънки, обезателно трябва да има някаква плътност, в противен случай това е признак, че този екземпляр отдавна се е отказал от храна и е изтощен.

При добре охранената игуана, опашката в основата е добре закръглена, здрава, даже яка. Дебелата опашка показва здрав апетит.

Кожата на тялото не трябва да виси на гънки, а очите не бива да са хлътнали – това е симптом за силно обезводняване, дължащо се на лошо отглеждане или на заболяване.

Очите трябва да бъдат чисти, а носът свободен от корички или слуз – те се дължат на дихателна инфекция или конюктивит, в такива случаи винаги е необходимо лечение.

Устата трябва да бъде чиста, в розов или сиворозов цвят, без язви, бучки, слуз, жълти налепи или твърди масти в ъглите на устата или под езика – това показва стоматит или чревни инфекции. Не се бойте да огледате устата, това е важно.

Често се случва долната челюст да е раздута от двете страни, което говори за метаболитно заболяване на костите. При някои възрастни и едри мъжки екземпляри често се наблюдава по-месеста долна челюст – по крайчетата на устата.  В тези случаи обаче, подутините са меки и при пипане не причиняват болка на животното.

Болната игуана може да прави опити да избяга от вас, но тя е слаба и след определено време, когато и свърши запасът от сили, тя замира със затворени очи.

 Откъс от книгата на Е. Рибалтовски „Зелена игуана“.