от Мелиса Каплан

(превод със съкращения)

http://www.anapsid.org/iguana/breedingaggression.html

(Тук е мястото да споменем, че не се съгласяваме с подхода и техниките на Мелиса Каплан и ви предоставяме материала чисто инфромативно.  Игуаната е диво животно и опитите за „укротяване“ или „превъзпитание“ на разгонена игуана могат да са много опасни.  Игуаните не са в състояние да се подчиняват или да бъдат дресирани и често възприемат хората като игуани-съперници на своя територия. Ние препоръчваме по-дистанциран и сдържан подход до приключване на периода на разгонването.)

Този материал разглежда предимно агресията, свързана с размножителния период на мъжките игуани, но много от техниките са подходящи и за справяне и с най-обикновена агресия (основно към хора), при зелените игуани. За допълнителна информация относно правилното опитомяване и социализация, вижте „Грижи за игуаната“, хранене и социализация (Iguana Care, Feeding and Socialization). Научете как да се справяте с ухапванията преди да бъдете ухапани!

ЗАБЕЛЕЖКА:

Промените в поведението може да са признак за физиологичен проблем. По принцип сме склонни да смятаме, че здравните проблеми предизвикват сънливост и загуба на апетит, но животното може също така и да започне да хапе. Може и да проявява ексцентрично поведение. Да реагира необичайно на взаимодействия и дразнители, с които по принцип е свикнало. Някои игуани могат да станат агресивни. Когато агресията се проявява при зелени игуани, за които е известно, че са агресивни в размножителния период, а проявяват и териториална агресия – тези поведенчески промени често се отхвърлят като „просто” свързани с „типично” мъжката агресия. Както все по-голям брой стопани на игуани забелязват, необичайната агресия може да е причинена от камъни в пикочния мехур, тумори, абсцес на орган, болка, нарушения и патологи, други – все още неизвестни фактори. Когато търсите възможните причини за необичайно агресивно поведение, не омаловажавайте възможните физиологични първопричини, докато не ги изследвате внимателно заедно с вашия ветеринар.

Агресия в размножителния период

Има начин да се справите с агресията на мъжкия през размножителния период. И той не включва евтаназия, кастрация или изоставяне на животното! Става въпрос за поемане на контрола от стопанина. Имам една приятелка, която осинови голяма мъжка игуана, на 8-9 годишна възраст. Приятелката ми е дребна и има две малки деца. Тя откачи, когато той започна да напада. Откакто я посъветвах да отстоява позициите си и да контраатакува, тя и децата не са имали никакви проблеми.

Често има отключващи механизми. Носенето на определени цветове, периодът на месечния цикъл (менструация и/или овулация), могат да предизвикат атаки. Така че започнете да обръщате внимание на това, което се случва по време на нападението. Аз например знам, че когато нося син, лилав или зелен цвят това предизвиква една от моите мъжки игуани. Той може да се хвърли през стаята към мен или да се опита да ме хване, когато минавам покрай него. Затова в такива моменти го наблюдавам внимателно.

Понякога предотвратявам нападения, като хвана животното и го понося замалко, или пък отделя време за продължителна сесия милувки. Обаче ОСТАВАМ нащрек, защото малкото изчадие винаги усеща, когато съм разсеяна.

Тонът на гласа
Те не могат да разберат вашите думи, но разбират, когато сте ядосани. Говорете силно и твърдо –“Лоша игуана! Лооооооооооооош гущер! Дори не си помисляй да го направиш!“ За да работи методът добре – думите не са от особено значение – важен е тонът на гласа. Размахайте пръст към животното, докато му говорите.

Поза

Самите вие също заемете агресивна поза : разкрачете крака, сложете длани на бедрата, ръцете на хълбоците, леко се наведете напред към него. Така ще изглеждате по-големи от него.

Атака!
Ако той все още не схваща посланието, атакувайте първи, или отвърнете на атаката: Тропайте с крака, правете широки движения. Помнете, че му демонстрирате, че наистина сте по-голям/а от него, (а не сте просто голям пъзльо!), и че не се страхувате от него.

Пренасяне
Той все още ще има насъбрана енергия. Последното, което искате е раздразнена игуана в ръцете си … Установих, че една обикновена зелена кухненска кърпа върши добра работа. Разклащам една пред него и му позволявам да я сграбчи, да се търкаля и да прави каквото иска с нея. Моят любим Фреди, който е отговорен за повечето белези от ухапвания по ръцете ми, беше свикнал да ме издебва, и първоначално успя с няколко добри ухапвания (вж. параграфът за него в статията „Разгонените мъжки игуани и жените”), (Male Iguanas In Season and Human Females). След това, знаейки че няма начин да му позволя да ме хване, се промъкваше на дивана ми, със зелената кърпа, която съм хвърлила върху него. Сграбчваше я, увиваше се напълно в нея, полежаваше малко така, след което се размотваше и започвше всичко отначало. След като направеше това три или четири пъти, той беше готов за по цигара и дрямка. Понякога се случва да се върна у дома и да намеря зелената кърпа в средата на пода в кухнята или завлечена в леговището му напълно осукана (и леко влажна). Той също така енергично атакува и зелената фланелена блуза, която виси на гърба на стола пред компютъра. Случвало се е дори понякога да се върна в къщи и да намеря одеалото или кърпата на купчина на пода, нуждаещи се от изпиране. Сега все още ме гледа с похот в очите и изразходва огромно количество енергия в позьорство, следвайки ме наоколо, но опитите да ме напада са намалели значително. Сега вече опитва, когато усети, че рефлексите ми са забавени повече от обикновено.

Други игуани имат различни предпочитания за секс играчки: суичър, плюшена играчка игуана или друг гущер, ръкавица за бейзбол, или приятен топъл, пълен с нещо „любовен чорап”  (Luv Sock).

Регулиране на светлата част на денонощието

Разговаряла съм с много хора, сдобили се внезапно с изключително агресивен разгонен мъжки и установявам, че са открили един общ фактор помежду си – всички те ползват допълнително осветление за повече от 12 часа на ден … някои дори до 16 часа. Опитвали сме да намалим периода на допълнително осветление до 10 часа, от 8 ч. до 18:00 ч. Това дава възможност за естествен изгрев (около 6 часа през лятото), и залез (около 08:30 часа през лятото).

Денонощен цикъл

Някои собственици на игуани са нощни птици – по собствен избор или стечение на обстоятелствата. Въпреки че това може да удобно за някои хора, то е вредно за животни с дневна активност. Игуаната трябва да спи през нощта. Тя трябва да се храни през деня. Тя се нуждае от продължителен тъмен и тих период през нощта, когато спи. Ако работите през нощта или ставате късно през деня и стоите до малките часове на сутринта (това може да не ви пречи), но просто не насилвайте игуаната със същия режим. Това ще се отрази на нейния растеж, здраве, а при мъжките може да доведе и до повече и по-продължителни периоди на размножителна агресия.

Бележки върху „непровокирана агресия” или странно поведение…

„Игуаната ми е на шест години и винаги е била едно гальовно сладурче. Съвсем внезапно полудя! Стана много агресивен, преследва ме, и , о да, трябва да съм прекалил с даването на тиква, защото той стана оранжев !”

„Моята женска внезапно започна да се държи странно! Тя е на пет години, и винаги е била доста пасивна. Изведнъж започна нервно да кръстосва терариума, да копае в пода и субстрата. Какво да правя? Какво не е наред с нея?”

Не е нито странно, нито внезапно – всъщност това е напълно закономерно събитие. Настъпва  всяка година по едно и също време, след като се достигне половата зрялост. Игуаната трябва да достигне полова зрялост на възраст 1,5 години – ако е правилно хранена и отглеждана, и на възраст от около 3 до 6 години – ако не е. Тъжното е, че единствената причина повечето стопани да мислят това поведение са „странно“ и „внезапно“ е, че към днешна дата, повечето игуани умират преди да достигнат полова зрялост. Сега, когато имаме повече информация за храненето и по-компетентни ветеринарни услуги, игуаните най-накрая живеят малко по-дълго и достигат зрялост, макар и късно, в много случаи …

Повечето терариуми и клетки за игуани, които се продават или правят, са твърде малки. Това води до увеличаване на агресията на все по-фрустрирания мъжки. Често ситуацията се усложнява и от повече от 10-12 часово излагане на UVА или UVA / UVB лъчи, като това допълнително осветление се държи включено до късно през нощта. То може да причини и наранявания, тъй като мъжките игуани се блъскат лицето си в стените на терариума, нараняват пръстите на краката си, докато се опитват да издраскат навън, а и късат опашката си в такива обитания.  

Някои ветеринарни лекари препоръчват кастрацията като метод да се премахне агресията … Единственият проблем е, че той не действа много добре – често даже изобщо. Известният специалист по влечуги, ветеринарният лекар Дъглас Мейдър наскоро се завърна и разговаря със собствениците на кастрирани игуани и установи, че резултатите съвсем не са задоволителни. Справянето с тях на поведенческо равнище, намаляването на светлата част на денонощието, внимателното съобразяване на заобикалящата среда и поведението на собственика, внимателно и задълбочено наблюдение на вашия мъжки екземпляр ще помогнат размножителният период да е по-малко стресиращ за всички вас.

Ако бъдете ухапан

Ако все пак бъдете ухапани, не дърпайте рязко ръката си (ако можете !), и в абсолютно никакъв случай не пускайте веднага животното! Ако постъпите така ще стимулирате това поведение. Просто се се преместете някъде, където кръвта няма да съсипе всичко наоколо и упражнете програмата „Лош гущер!“. Подъръжте го на ръце най-малко една или две минути, преди да го оставите. Това може да побърка приятелите, които са наоколо, но можете да се заемете с тях, след като се погрижите за игуаната и за себе си! Всичко това може да ви звучи несериозно, но работи като заклинание над повечето игуани, които са решили да опитат да хапят, за да ви отблъснат.

Наблюдения върху размножителния период при женските …

Женските в природата често пътуват километри до предпочитаното от тях място за гнездене. След това могат да прекарат дни в копаене и защита на своите убежища от други женски.

 Ако ги ограничите от възможността да го правят, в съчетание с твърде малко местообитание, което не дава възможност за правилни упражнения, това може да доведе не само до нараняванията, описани по-горе за мъжките, но увеличава и риска от задържане на яйцата. Не е чудно, че задържането на яйцата е проблем номер едно с полово зрелите женски. 

Бременните женски често стават по-възприемчиви към ласки и носене на ръце. Това може да подпомогне опитомяването и социализацията, ако преди началото на първия си размножителния период, женската ви е била по-дистанцирана или по-малко възприемчива към общуването с вас.

В работата си с мъжки екземпляри в размножителен период съм използвала  гореописаните техники и предложения успешно в продължение на години. Те работят добре в съчетание с информацията в раздел „Психосоциализация“ на статията ми „Грижи за игуаната, хранене и социализация“, за справяне с неприятни, често агресивни, доминантни мъжки екземпляри. Тези техники и начини на работа с такива игуани през годините са сработвали също и за хиляди други собственици на игуани.

Има хора, които правят нещата по различен начин. Някои изолират напълно мъжките в размножителен период, като свеждат общуването до почистване и хранене. Други оставят неопитомената игуана сама с надеждата, че така в крайна сметка, тя ще се укроти от само себе си. Въз основа на броя на игуани, третирани по този начин, и впоследствие подарявани или изоставяни в спасителни центрове, или изхвърляни в приюти за животни или при ветеринари се вижда, че това е по-малко успешният начин в дългосрочен план, отколкото един по-проактивен подход.