ТОВА Е ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ СОБСТВЕНИЦИ НА МЪЖКИ ИГУАНИ!

ИМА 4 ТИПА УХАПВАНИЯ, КОИТО СОБСТВЕНИКЪТ НА САМЕЦ Е ДЛЪЖЕН ДА СЕ НАУЧИ ДА ОТЛИЧАВА И РАЗБИРА….. :

От Henry Lizardlover

1. Случайни ухапвания – (не са страшни) Игуаната ухапва пръста ви случайно, докато я храните, докато пръстите са ви близо до устата ѝ, или обърква пръста ви с храната. Това е само нещастен случай, игуаната не иска да ви хапе и да ви причини болка, и затова няма сила в ухапването и то не е страшно, само е нужно да промиете раната.
2. Ухапване от страх или самоотбрана – (това може да е проблем, но в повечето случаи не е сериозно). Има моменти, когато игуаната е агресивна, защото се страхува. С цел самоотбрана, игуаната удря с опашка или хапе не много силно. Това се случва САМО, когато вие я преследвате и се намирате наблизо. В такива случаи игуаната може да бъде раздразнена или плашеща, но това не е особено опасно.
3. Държащо ухапване по време на разгонване – (това обикновено също не е опасно, но може да се превърне в сериозно ухапване с нарастваща сила). Някои съвършено социализирани мъжки игуани, (НО НЕ ВСИЧКИ), по време на брачния период променят поведението си. Те се опитват да „хванат“ човека, точно както биха постъпили с противоположния пол (при сношаване). Мъжкият се опитва да захапе коя да е оголена част от човека и прави всичко възможно да не го изпусне. Поведението му е точно такова, каквото би било ако имаше насреща си женска игуана. Той не иска да нанесе вреди, а само да се чифтоса. Това обикновено е незначително, не толкова опасно положение. Въпреки това, някои игуани могат да станат по-агресивни поради това, че вие – самката – се съпротивлявате, бягате, премествате го, което го кара да стане още по-настойчив и с интензивни нападения да ви хване – това вече може да доведе до сериозни рани.
4. Съперничество в размножителния период – Настроение за нападения – мъжкият реагира на човека както на друг самец. ВЪЗПРИЕМА ВИ КАТО СЪПЕРНИК т.е. като МЪЖКА ИГУАНА – това е много сериозно и като правило е голям проблем. Някои (НЕ ВСИЧКИ) съвършено социализирани игуани започват агресивно да нападат – да си съперничат с човека. Игуаната реагира точно така, както би реагирала, ако се сблъска на своя територия с друга мъжка игуана – с ярост и злоба, с голяма скорост, с опасни скокове, атакува, преследва и гони. Напада хора независимо от пола им. Фактически това е основният проблем, който стои пред собствениците на мъжки игуани и може да доведе до трагични последствия. Тук е редно да добавим, че ако отглеждате игуаната в стаята, без терариум, тя ще започне да я възприема като своя територия и да я отстоява.

За половото поведение и агресивността при мъжките зелени игуани.

В размножителния период при мъжките игуани възниква желание за чифтосване, което погрешно може да е насочено към човек. Ухапването през този период е свързано с желанието да не се изпусне човека и не е опит да ви нарани. Признаците на желанието за сношение са по-скоро бавно приближаване с отворена уста, търсене на място, където да захапе. Да освободите захапаната си ръка от игуаната е лесно. Достатъчно е, много внимателно, с крайчеца на пръстите на  свободната ви ръка да затворите двете очи на игуаната (да погалите), в продължение на една или две секунди.

Такова поведение е реален проблем за собственици на големи мъжки игуани, но той се явява временен, в периода на териториалните претенции и агресивните съперничества. Проблемът е, че стопаните на такива игуани нямат и най-малка представа какво точно става. Когато се говори за териториално поведение не се има предвид, че някой безпокои игуаната като влиза в нейната територия или терариум. За териториално поведение се говори в смисъл, че се повишава враждебността и съревнователния инстинкт по време на размножителния период. Игуаната ще си намери други съперници, без значение в лицето на кого и ще воюва, това е инстинктът ѝ за доминация. Те нямат никаква търпимост или милост към други съперници и за тях изобщо не е важно подчинява ли им се съперника. (Тези данни могат да си противоречат с други автори.)

В природата игуаните изпитват гняв и даже параноя към други мъжки екземпляри, особено в размножителния период. Дори и извън размножителния период те проявяват ненавист към други игуани, но когато дойде размножителния период и започне да ги „удря“ хормона, това вече води до изключителна агресия към други игуани, респективно и към човека. Игуаните, които са отглеждани без да виждат други игуани, възприемат хората като мъжки игуани.

Същото се наблюдава и по време на менструален цикъл на жена, която се намира близо до игуана. Доказано е, че игуаната може да усеща менструалния цикъл на жената и да реагира на това по различни начини, например с агресия, която не е провокирана от жената. На практика, резултатът тук е един – игуаните демонстрират точно такова поведение към човека, каквото биха имали към друг мъжки от техния вид. Игуаните, които се намират в такъв период, могат да насочат вниманието си само към един определен човек или към всички хора, това няма значение. Проблемът си остава – игуаната може да нападне всеки. Единственото решение е да не даваме възможност на игуаната да ни напада. Когато игуаната е в такова настроение, тя може да скочи или нападне с голяма скорост и сила.

Вие, като опитен собственик на игуана, вече познавате езика на тялото. Вие можете да кажете кога игуаната е в добро настроение и дали е спокойна. В крайна сметка настроението практически е еднакво в продължение на дни, седмица или месец/и. Когато се препоръчва да избягвате общуване с игуаната в този ѝ период, нямаме предвид да не се грижите за нея. Вие трябва да вършите всичките си задължения (почистване, хранене и т.н), но да правите всичко това, когато игуаната спи или почива – през нощта или в края на деня, или много рано сутрин, това не е важно, главното е да избягвате времето, когато е активна и агресивна. Огромна грешка е да се опитвате да предизвикате игуаната, когато е агресивна. Когато са в такова настроение вие трябва да разберете и да избягвате общуване.        

Такива периоди има всяка година, въпреки че може и да отсъстват за дълго време. Такова поведение се случва независимо колко прекрасни са вашите отношения с игуаната ви, независимо колко сте уверени, че сте му показали кой е шефът и кой доминира, независимо от това доколко сте следвали инструкциите на Мелиса Каплан или на ветеринаря, или на експерта по поведение на игуани… В крайна сметка, когато отмине този период,  игуаната престава да има агресивно поведение и може да стане прекрасен приятел. На някои хора не им стига търпението, но тези които успеят да изтърпят периода ще бъдат щастливи, че са го направили.

Много хора черпят информация за агресивността на игуаните от някои не съвсем правилни идеи, които Мелиса Каплан е написала и увековечила в интернет мрежата или от хора с малко опит, които контактуват с няколко игуани и мислят, че всички игуани ще действат така. Те не знаят, че някои игуани биват много по-агресивни от други и тяхното поведение е много опасно за хората, ако попаднат в зоната на нападение на игуаната. Много собственици на игуани бъркат незначителните удари с опашка и леките ухапванията на домашния любимец (предизвикани от страх или раздразнение), с агресивното настроение по време на брачния сезон.

Някои едри възрастни игуани, могат в даден момент, да проявят агресивно настроение – независимо дали са на 2 или на 12-годишна възраст. То може да свърши бързо или да продължи една година, а даже и повече. Те ще бъдат толкова агресивни, колкото биха били, ако насреща си имаха друг самец. Могат да се нахвърлят върху човек с все сила, точно като срещу друга игуана. Когато възрастна игуана веднъж демонстрира съответния език на тялото, а именно – надуване, преследване, ходене настрани и махане с опашка, тресене на глава и жабо, може във всеки един момент внезапно да скочи и да напaдне човек. Големи по размер възрастни игуани в действителност могат да причинят дълбоки рани, могат да откъснат част от устната, носа, ухото, пръста и т.н. Могат да разкъсат кожата на открит участък, да предизвикат масивни кръвотечения, могат да продължат да правят по-дълбоки повърхностни рани, ако човекът се намира в обсега им.

Историите за невинни и дори безболезнени плясвания с опашка или ухапвания, водят до заблуждение много собственици на игуани , че няма нищо страшно в тези редки случаи, когато игуаната е изплашена или раздразнена. Факт е, че има голяма разлика между това как възрастна игуана реагира, когато е раздразнена и това какво се случва, когато същата игуана изпадне в ярост по време на размножителния сезон. Дори с описания и предупреждения за сериозните проблеми от ухапванията и разкъсните рани, собствениците на игуани не вярват или не си представят колко сериозно може да се окаже всичко, до момента, в който това не се случи с тях.