Има толкова много сайтове и книги със собствено тълкуване на идеалната диета за игуани в плен, че е лесно собствениците да се объркат. Когато купих игуана, започнах проучване и мога да се съглася единствено с хранене, базирано на това какво ядат игуаните в дивата природа, което се основава на научни изследвания и заключения от ветеринарни проучвания. Все още предстои много изследвателска работа върху храненето на игуаната. Това, което е прието за правилно днес, може утре да се окаже погрешно. Но има няколко неоспорими правила:
ИГУАНАТА Е РАСТИТЕЛНОЯДНА!
И по-точно – Игуаната е листоядна, което означава, че диетата ѝ се състои основно от листа, а не от плодове или семена. Игуаната е единственият гущер, който живее по дърветата и се храни с дървесни листа, цветя и плодове. Игуаната и всички тревопасни гущери имат участък от червата, обитаван от бактерии, които могат да смилат целулозата в растенията.
Игуаните ядат над 250 вида растения в дивата природа, те са изцяло тревопасни. Ние никога няма да бъдем в състояние да им предоставим такова многообразие у дома, но е от огромно значение да се дава максимално разнообразна храна всеки ден.
Храносмилателна система :
Игуаната има долен гастроинтестинален тракт (hindgut – включва дебело черво и ректум – б. пр.). Отвътре той има прегради и е населен с микрофлора – малки организми, включително бактерии и евентуално протозои. Това забавя обработката на храната, така че микрофлората да може по-лесно да разгради целулозата, което дава възможност на игуаната да извлече повече хранителни вещества от преминаващата храна. Изследователите на игуаните смятат, че те могат да извличат 40% от енергията си от ферментацията в долния гастроинтестинален тракт.
Игуаната има нужда от определена температура, за да може правилно да преработва храната си, защото микрофлората в долния гастроинтестинален тракт се активира само при температура 36,5 – 37,5 ° C (телесна температура, която игуаната поддържа за няколко часа на ден).
Ако храната не е нарязана (настъргана) на малки парченца, малка част от храносмилането ще настъпи в стомаха. Храната нарязана и настъргана (зеленчуци и кореноплодни) на малки парченца, означава по-малко работа за храносмилателната система, и позволява на игуаната да изяде повече храна на едно хранене, съответно да усвои повече храненителни вещества.
Приготвяне на храната :
Правилното съотношение на калций и фосфор, необходимо за правилния растеж на костите е 2:1 (калций към фосфор). Твърде много фосфор в диетата прави калция неизползваем. Храните с високо съдържание на оксалати свързват калция, следователно той не се усвоява. Фитатите (соли на фитичната киселина, б. пр.) също пречат на усвояването на калция. Гойтрогените възпрепятстват усвояването на йода, а това може да доведе до гуша.
Необходимо е да приготвяте салата, съчетаваща най-малко четири различни вида зеленолистни, 1 или 2 вида зеленчуци и плодове. Дневния хранителен прием на една игуана е смес от 7 до 10 различни зеленолистни. Зеленолистните трябва да съставляват 70% от дневната порция.
Нарежете листата на малки „хапки“, смесете ги всички заедно в пластмасов контейнер и изплакнете. Оставете съда да престои няколко минути и след това изхвърлете излишната вода. Затворете кутиите с уплътнен капак. Всяка сутрин, когато приготвяте зеленолистните за даване, смесете ги така, че по-влажните листа да са най-отгоре. Можете също така да пулверизирате леко с вода храната, точно преди да я дадете.
Някои игуани са наистина придирчиви към храната, и поднасянето ѝ е много важно за тях. Ако поставите храната пред игуаната и тя не изглежда заинтересована, вземете я и опитайте да я смесите по различен начин, ще бъдете изумени каква огромна разлика има.
СПИСЪК НА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИТЕ ХРАНИ:
ОСНОВНИ ЗЕЛЕНОЛИСТНИ, които могат да бъдат давани ежедневно.
Алфа-алфа, Люцерна, Листа от ряпа, Листа от синап, Кресон, Глухарче, Цикория (градинска), Градинска жлъчка (също вид цикория, популярна в България, със сини цветове), Рукола, Кресон, Латинка (и цветовете), Хибискус и разпространената в България разновидност (Hibiscus syriacus – дървовидна ружа) – листата и цветовете.
ПОЗВОЛЕНИ:
Смесвайте ги с основните зеленолисти, НЕ ХРАНЕТЕ игуаната с тях като основно ястие.
Бокчой, Цикория – (Противоречието идва от това, че се изброяват няколко подвида цикория. Тук не става дума за градинската или широколистна цикория, подходящи за основна храна, а за Андивията, която се продава в магазините, Детелина, Кейл, Листа от цвекло (с високо съдържание на оксалати и фитати), и т. н.
СПИСЪК НА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИТЕ ЗЕЛЕНЧУЦИ – 30-40%:
Зеленчуците и кореноплодните трябва да бъдат настъргани!
Тиква камба, тиква цигулка (мускатова тиква), зелен боб (ренде, пасатор), бамя, пащърнак, грах, Бодлива круша, ядивен плод на вид кактус (опунция), сладък картоф, зелена тиквичка и др.
ПЛОДОВЕ – 10-15%
Плодовете съдържат голямо количество фосфор!
Избягвайте всякакви цитрусови плодове, като портокали и грейпфрути. Давайте смокини, пъпеш, рядко ябълки, банан (само понякога, рядко – като лакомство, бананите са с много високо съдържание на фосфор), и по-рядко ягоди, грозде, малини.
Когато давате зеленчук или плод, винаги режете или го настъргвйте на достатъчно малки парченца.
СПИСЪК НА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИТЕ ПЛОДОВЕ:
Манго (моята го обожава), ябълка, кайсии, смокини, пъпеш, папая, праскови, круша, сливи, малина, боровинка, ягоди.
ДРУГИ (ЦВЕТЯ), КОИТО СА ПОЗВОЛЕНИ:
Латинка, Хибискус (листа и цветове), Ружа, Петуния, Далия – само цветовете, листенца от цвят на роза – разбира се не третирани с химикали, а само ако са от двора.
Зърнени храни – 0-4% (с високо съдържание на оксалати и фитати)
Тестени: Можете от време на време да добавите мъничко сварени макарони на върха на салатата на вашата игуана.
Ориз: От време на време смесен с храната олекотява нейната консистенция. Трябва да бъде сварен и пуснат през кухненски робот.
Хляб: Пълнозърнестият хляб, добавен натрошен, повишава консистенцията на храната и обогатява с допълнителни витамини и минерали. Но никога не надвишавайте 10% от дневната порция и не повече от веднъж седмично! За един истински пир, можете да поставите малко чесън върху хляба, но имайте предвид – игуаната ще ви преследва за още!
Пшеничена каша: Тази зърнена култура е с перфектно съотношение калций / фосфор 2:1, и съдържа белтъчини, въглехидрати и други витамини. Можете да приготвите каша и да я изсипете във форма за ледени кубчета, и така да я съхранявате в хладилника. Смесете едно блокче с храната веднъж седмично.
Как се приготвя на храната можете да видите тук. Показани са и доста растения.
ЗАБРАНЕНИ:
Никакъв животински протеин – Примери: сирене, всичко, което се прави от сирене, кучешка и котешка храна, насекоми. Игуаната хранена с животински протеин страда и развива следните заболявания:
> Минерализация на тъканите
> Камъни в пикочния мехур
> Подагра, която води до подуване и силна болка в ставите.
> Възпаление на органи като черния дроб, бъбреците и сърцето.
Млечни продукти – не трябва да се дават, игуаните нямат необходимият ензим за храносмилане на млечни продукти.
Всички марули и салати, без значение какъв вид са – не хранете игуаната с тях. Те нямат хранителна стойност, а игуана ви ще ги заобича. Ако игуаната свикне с този вид диета после може да е много трудно да се отучи. Не си струва, да се дава дори за хидратиране, достатъчно е да киснете зеленолистните за кратко във вода и ще получите същото водно съдържание в храната, но заедно с висока хранителна стойност.
Суха храна за игуани – без значение какво указва етикетът, истината е, че няма закон, който контролира съдържанието на сухите храни и който да задължава производителите да го декларират. Те дават прекрасни описания, твърдят, че тя подпомага хидратирането и т. н…. дрън-дрън-дрън, всичко това е, за да ви накарат да купите продукта. Повечето от тях съдържат животински протеини и нямат никаква хранителна стойност.
Оксалати и гойтрогени – вещества, които са вредни за игуаната, тяхното съдържание за всяко едно растение е посочено в таблицата с подходящите храни.
Храни с високо съдържание на оксалати. Оксалатите свързват калция, което принуждава игуаната да изтегля калций от собствените си кости. Спанакът и магданозът са изключително богати на оксалати.
Храни с високо съдържание на гойтрогени. Диета с високо съдържание на гойтрогени ще доведе до проблеми с щитовидната жлеза. Зелето, кейлът и броколите са примери за това и трябва да бъдат давани рядко и в малки количества.
Избягвайте растения, за които не сте сигурни, дали са били третирани с пестициди.
Забранени са и: домат, листа от домат, ревен, киселец – съдържат голямо количество вредни за игуаните вещества и е добре да се елиминират напълно.
Материалът ни бе любезно предоставен от Linky – aдминистратор и създател на форума Reptile–Parrots, за което сме ѝ много благодарни. Оригинала можете да ползвате тук: